Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— За какво беше всичко това? — пита Стентсън.

— Май Джордж искаше да докаже, че и аз съм отровител.

Заведоха Кони на пътешествие из Европа. Тя беше здраво момиче и единствена от всички жени не хвана морска болест на кораба за Норвегия. Подобна проява на неуязвимост дразнеше другите страдащи пътнички. Може би ги дразнеше и атлетичната й красота — Джеръм казваше, че би могла да позира за статуя на Брунхилда. През това пътешествие Артър откри, че сестра му, с нейната лека танцова стъпка и дълга кестенява коса, спускаща се по гърба като котвена верига на боен кораб, привлича най-неподходящи поклонници — женкари, комарджии, лигави разведени мъже. С някои от тях Артър едва се въздържаше да не вкара бастуна си в действие.

След като се прибраха, тя най-сетне сякаш хвърли око на почтен мъж — Ърнест Уилям Хорнънг, двайсет и шест годишен, висок, спретнат, астматик, доста добър вратар в крикета, а понякога и разпределител; добре възпитан, макар и малко бъбрив, ако му се дадеше и най-лек повод. Артър разбираше, че ще му е трудно да одобри когото и да било за приятел на Лоти или Кони; но във всеки случай като глава на семейството беше длъжен да разпита сестра си.

— Хорнънг. Какъв е тоя Хорнънг? Звучи ми като нещо средно между монголец и славянин. Не можа ли да си намериш истински британец?

— Роден е в Мидълсбро, Артър. Баща му е адвокат. Учил е в Ъпингам.

— Има нещо странно в него. Надушвам го.

— Живял е три години в Австралия. Заради астмата. Може би надушваш аромата на каучуково дърво.

Артър едва не се разсмя. Кони беше сестрата, която се държеше с него като с равен; той харесваше повече Лоти, но Кони обичаше да го закача и изненадва. Слава богу, че не се омъжи за Уолър. Естествено, същото се отнасяше и до Лоти.

— И какво работи този приятел от Мидълсбро?

— Писател е. Също като теб, Артър.

— Не съм го чувал.

— Написал е десетина романа.

— Десетина? Та той е още хлапак.

Е, поне усърдие не му липсваше.

— Мога да ти дам негова книга и сам ще прецениш. Имам „Под два небосвода“ и „Господарят на Тарумба“. Повечето истории се развиват в Австралия и според мен са много добре написани.

— Тъй ли, Кони?

— Но той разбира, че е трудно да се издържаш от писане на романи, затова работи и като журналист.

— Е, във всеки случай името се запомня — промърмори Артър и даде на Кони разрешение да представи поклонника си в семейството. Засега реши да се въздържи от преценка и да не чете книгите му.

Тази година пролетта подрани и към края на април очертаха тенис корта. От кабинета си Артър чуваше далечния плясък на топката по ракетите и познатия дразнещ вик на жена, пропуснала лесен удар. По-късно излизаше навън, където заварваше Кони с широка спортна пола и Уили Хорнънг със сламена шапка и бял пуловер. Забелязваше, че Хорнънг не й подава лесни топки, но същевременно се въздържа от удари с пълна сила. Това му допадна: точно така трябваше да играе един мъж с девойка.

Отстрани Туй седеше в шезлонга и се грееше не толкова на ранното лятно слънце, колкото на лъчезарната им младежка любов. Веселото им бъбрене през мрежата и сдържаната им свенливост извън корта явно й доставяха огромно удоволствие и Артър реши да отстъпи. Всъщност ролята на строг глава на семейството донякъде му допадаше. А и Хорнънг се оказа духовит младеж. Понякога дори прекалено, но това сигурно се дължеше на незрялост. Как беше онази негова първа шега? А, да, Артър четеше спортните страници и забеляза една статия, в която пишеше, че някакъв атлет пробягал сто метра само за десет секунди.

— Как ви се струва това, мистър Хорнънг?

А Хорнънг светкавично отговори:

— Прилича ми на редакторска забежка.

През август поканиха Артър да изнесе лекции в Швейцария; Туй все още беше малко слаба след раждането на Кингсли, но, естествено, го придружи. Посетиха Райхенбахския водопад — величествен и в същото време ужасяващ, достойна гробница за Холмс. Измисленият детектив бързо се превръщаше във воденичен камък на врата на автора си. Сега, с помощта на също тъй измислен злодей, щеше да се освободи от товара веднъж завинаги.

В края на септември Артър поведе Кони към олтара, а тя го подръпваше за ръкава, когато ускоряваше крачка. Докато я предаваше символично на младоженеца, той знаеше, че трябва да бъде горд и щастлив за нея. Но сред портокаловите цветчета, тупането по раменете и шегите на брачна тематика го обзе чувството, че мечтата му за непрестанно растящо семейство е понесла тежък удар.