Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Сутринта на 13 февруари Гринуей и Стентсън са особено закачливи, макар че Джордж така и не успява да разбере защо. Пратили са за Свети Валентин картичка на мис Дора Чарлсуърт, Грейт Уайърли, Стафордшър. Това предизвиква силно недоумение у пощальона и още по-силно у Хари Чарлсуърт, който винаги си е мечтал да има сестра.

Джордж седи във влака с разгърнат вестник върху коленете. Куфарчето му е на горния, по-широкия мрежест багажник над главата му; бомбето — на долния, предназначен за шапки, чадъри, бастуни и малки пакети. Мисли си за пътуването, което всеки трябва да предприеме поне веднъж в своя живот. Баща му например е тръгнал от далечен Бомбай, където свършва един от пулсиращите кръвоносни съдове на империята. Там израснал и приел християнството. Там написал учебника по гуджаратска граматика, който му осигурил средства за пътуването до Англия. Учил в кентърбърийския колеж „Св. Августин“, бил ръкоположен от епископ Макарнис и после служил като помощник-свещеник в Ливърпул, преди да получи своя енория в Уайърли. Както и да го погледнеш — голямо пътуване. Джордж си мисли, че неговото без съмнение ще е много по-скромно. Може би ще е като това на мама — от Шотландия, където е родена, до Шропшър, където баща й бил викарий на Кетли цели трийсет и девет години, после до съседния Стафордшър, където нейният съпруг, ако е рекъл Господ, може да служи също тъй дълго на църквата. Дали Бърмингам ще се окаже крайната спирка за Джордж или само междинен етап? Все още не се знае.

Джордж вече се чувства не като селянин с карта за пътуване по железницата, а като евентуален гражданин на Бърмингам. В знак на новото обществено положение решава да си пусне мустаци. Процесът трае по-дълго, отколкото е предполагал, и дава възможност на Гринуей и Стентсън честичко да го питат дали не би искал да съберат пари и да му купят шишенце лосион за подсилване на растежа на космите. Когато оскъдната растителност най-сетне покрива цялата му горна устна, двамата го обявяват за китайски мандарин.

След като и тази шега им омръзва, измислят нова.

— Хей, Стентсън, знаеш ли на кого ми прилича Джордж?

— Подскажи де, не ме измъчвай.

— Е, добре, знаеш ли къде е учил?

— Къде си учил, Джордж?

— Знаеш много добре, Стентсън.

— Нищо, Джордж, припомни ми.

Джордж откъсва очи от Закона за прехвърляне на земи от 1897 година и неговото приложение спрямо наследяването на недвижими имоти.

— В Руджли.

— Размърдай си мозъка, Стентсън.

— Руджли… Чакай, сега ще се сетя. Момент… да не би Уилям Палмър…

— Отровителя от Руджли! Точно така.

— Къде е учил той, Джордж?

— Знаете много добре, момчета.

— На всички ли преподаваха отровителство там? Или само на най-умните?

Палмър убил съпругата си и брат си, след като ги застраховал за големи суми; после убил и един букмейкър, на когото дължал пари. Може да е имало и други жертви, но полицията се ограничила с ексхумация само на близките му роднини. Доказателствата се оказали достатъчни, за да осигурят на Отровителя публична екзекуция в Стафорд пред тълпа от петдесет хиляди души.

— И той ли имаше мустаци като Джордж?

— Съвсем същите.

— Ти не знаеш нищо за него, Гринуей.

— Знам, че е учил в твоя колеж. Сложиха ли го на почетното табло? Сред знаменитите възпитаници?

Джордж демонстративно запушва ушите си.

— Всъщност, Стентсън, Отровителя се оказа адски хитър. Обвинението така и не успя да установи каква отрова е използвал.

— Адски хитър. Как мислиш, дали тоя Палмър е бил ориенталец?

— Може да е бил от Бечуаналанд. Невинаги си личи по името, нали, Джордж?

— А чу ли, че след това от Руджли пратили делегация при лорд Палмърстън на Даунинг Стрийт? Искали да сменят името на градчето и колежа заради позора, който им навлякъл Отровителя. Премиерът се позамислил над молбата им и отговорил: „А какво име предлагате? Палмърстаун ли?“

Кратко мълчание.

— Нещо не те разбирам.

— Не Палмърстън. Палмърс-таун.

— Ааа! Много духовито, Гринуей.

— Дори и нашият китайски мандарин се смее. Под мустак.

Този път на Джордж му идва до гуша.

— Запретни си ръкава, Гринуей.

Гринуей се подсмихва.

— Защо? Да не си измислил някое ново китайско мъчение?

— Запретни си ръкава.

После Джордж прави същото и доближава ръка до тази на Гринуей, който току-що се е завърнал от две седмици слънчеви бани в Абъристуит. Кожата им има еднакъв цвят. Гринуей невъзмутимо очаква коментара на Джордж. Джордж обаче смята, че е доказал своето, и започва да закопчава маншета си.