Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Знаеше, че правилният ред е: съпруга, деца, сестри. От колко време бяха женени — седем или осем години? Туй бе идеалната съпруга. Наистина изключително чаровна жена, както отбелязваха в „Странд“. Беше спокойна и способна; дари му син и дъщеря. Вярваше в написаното от него до последното прилагателно и подкрепяше всичките му начинания. Хрумна му да посети Норвегия — посетиха я. Искаше му се да посреща гости — тя организираше приеми точно според вкуса му. Беше я взел да живеят заедно в добро и зло, в богатство и бедност. Дотук нямаше нито зло, нито бедност.

И все пак… Ако трябваше да е честен, имаше нещо различно. Когато се срещнаха, той беше млад, недодялан и неизвестен; тя го обичаше, без да се оплаква. Сега все още беше млад, но преуспял и знаменит; можеше да накара и най-остроумните от Савил Клъб да го слушат със зяпнала уста. Бе стъпил здраво на крака и разчиташе на разума си — донякъде благодарение и на брака. Успехът дойде като заслужен плод на усърдния труд, но онези, които не познават успеха, си въобразяват, че той слага финалната точка. Артър все още не беше готов за края на личната си история. Ако животът е рицарски поход, то той бе спасил прекрасната Туй, бе завладял града и бе спечелил златна награда. Но имаше още много години, преди да приеме ролята на старейшина. Какво да прави един странстващ рицар, когато се прибере у дома в Южен Норуд при жена си и двете деца?

Е, може би въпросът не беше чак толкова труден. Той ги закриляше, държеше се доблестно и учеше децата си как да живеят. Можеше да поеме на нови походи — разбира се, не и такива, които са свързани със спасяване на други девици. Щеше да срещне предостатъчно предизвикателства в писането, в обществения живот, пътешествията и политиката. Кой знае в каква посока можеха да го тласнат внезапните изблици на енергия? Винаги щеше да дава на Туй всички грижи и ласки, от които тя би почувствала нужда; никога нямаше да й причини дори и миг нещастие.

И все пак…

Гринуей и Стентсън често излизат без Джордж, но това не го смущава. През обедната почивка няма желание да посещава кръчмите, предпочита да седне под някое дърво и да изяде сандвичите, приготвени от майка му. Приятно му е, когато двамата го молят да обясни една или друга тънкост от изготвянето на нотариални актове, но често се озадачава от тайните им вълнения за коне, облози, момичета и танцови салони. Покрай всичко това в момента ги вълнува и протекторатът Бечуаналанд, чиито управници са на официално посещение в Бърмингам.

А и когато се навърта около тях, те обичат да го взимат на подбив.

— Джордж, откъде идваш?

— От Грейт Уайърли.

— Не, откъде наистина идваш?

Джордж се замисля над въпроса.

— От дома на викария — отговаря той и двамата тарикати избухват в смях.

— Имаш ли си момиче, Джордж?

— Моля?

— Май нещо не ти е ясно в правната страна на въпроса, а?

— Просто смятам, че човек не бива да се бърка в чуждите работи.

— Браво бе, Джордж!

Веселото им любопитство по тази тема е ненаситно.

— Хубавка ли е, Джордж?

— Прилича ли на Мери Дойд?

Тъй като Джордж не отговаря, двамата събират глави, килват шапки на една страна и подхващат серенада: „Мом-че-то, което обичам, се-ди на пър-ви-я рееед“.

— Хайде, Джордж, кажи ни името й.

— Хайде, Джордж, кажи ни името й.

Минават няколко седмици и накрая Джордж не издържа. Щом това искат, ще си го получат.

— Името й е Дора Чарлсуърт — казва внезапно той.

— Дора Чарлсуърт — повтарят двамата. — Дора Чарлсуърт. Дора Чарлсуърт.

При всяко повтаряне името звучи все по-невероятно.

— Сестра е на моя приятел Хари Чарлсуърт.

Очаквал е да им запуши устите, но това само ги насърчава.

— Какъв цвят е косата й?

— Целувал ли си я, Джордж?

— Откъде е?

— Пращаш ли й картички за Свети Валентин?

Просто са ненаситни.

— Знаеш ли, Джордж, непременно трябва да те питаме нещо за Дора. Цветнокожа ли е?

— Англичанка е, точно като мен.

— Точно като теб ли, Джордж? Точно като теб?

— Кога можем да я видим?

— Бас държа, че е от Бечуана.

— Дали да не наемем частен детектив? Какво ще речеш за онзи, дето някои фирми го ползват за разводите? Вмъква се по хотелските стаи и спипва съпруга с камериерката. Не искаш да те спипат така, нали, Джордж?

Джордж решава, че онова, което е направил, или по-точно е позволил да се случи, не може да бъде наречено лъжа; просто ги оставя да вярват каквото им се иска, а това е съвсем различно. За щастие те живеят чак в другия край на Бърмингам, тъй че всеки път, когато влакът му потегля от „Ню Стрийт“, Джордж оставя тази конкретна история зад гърба си.