Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Решава да въведе Хорас и Мод в ролята на Мъжа и Жената от улицата — или в случая от влака за Уолсол, Канок и Руджли. Разрешават му да използва класната стая за своя съдебна зала. Джордж настанява сестра си и брат си на чиновете и им излага казуса, на който се е натъкнал неотдавна в съдебните вести от чужбина.

— Имало някога — започва той, крачейки напред-назад, както му се струва най-уместно за случая — един много дебел французин на име Пейел, който тежал сто и петдесет килограма.

Хорас почва да се кикоти. Джордж поглежда навъсено брат си и се хваща за реверите като истински адвокат.

— Без смях в съдебната зала — нарежда той. После продължава: — Мосю Пейел си купил билет трета класа за френски влак.

— Къде е отивал? — пита Мод.

— Няма значение къде е отивал.

— Защо е бил толкова дебел? — обажда се Хорас. Явно импровизираният състав съдебни заседатели смята, че може да задава въпроси когато си иска.

— Не знам. Трябва да е бил по-лаком дори и от теб. Всъщност бил толкова лаком, че когато влакът потеглил, открил, че не може да мине през вратата на купе трета класа. — При тия думи Хорас отново се киска. — Тогава опитал във вагон втора класа, но и за там бил прекалено дебел. Накрая минал в първа класа…

— И за там също бил прекалено дебел! — провиква се Хорас, сякаш става дума за края на духовита шега.

— Не, дами и господа съдебни заседатели, открил, че тази врата е достатъчно широка. Тогава седнал и влакът потеглил… за където отивал. По някое време кондукторът дошъл, погледнал билета му и поискал да плати разликата между трета и първа класа. Мосю Пейел отказал. Железопътната компания го дала под съд. Виждате ли проблема сега?

— Да, бил е прекалено дебел — кикоти се Хорас.

— Не е имал пари да си плати — казва Мод. — Горкият човек.

— Не, проблемът не е нито в едното, нито в другото. Имал е пари да плати, но отказал. Нека ви обясня. Адвокатът на Пейел заявил, че с купуването на билет той е изпълнил задълженията си по закон, а компанията носи вина, щом всички врати освен тези в първа класа се оказват твърде тесни за него. Компанията възразила, че щом е твърде дебел за даден вид купе, трябвало да си купи билет за друго, където може да влезе. Вие как смятате?

Хорас е непреклонен.

— Щом е влязъл в първа класа, трябва да си плати. Да не е плюскал толкова. Какво са виновни железниците, че е дебелак?

Мод е склонна винаги да застава на страната на слабия и решава, че един дебел французин влиза в тази категория.

— Не е негова вината, че е дебел — започва тя. — Може да е от болест. Или пък да е загубил майка си и от скръб да е ял твърде много. Или… по някаква друга причина. Нали не е принудил някого да стане и да отиде в трета класа?

— Съдът не уточнява причините за телесните му размери.

— Тогава съдът е задръстен — заявява Хорас, който наскоро е научил този израз.

— Правил ли го е и друг път? — пита Мод.

— Отличен въпрос — казва Джордж и кимва като съдия. — Тук опираме до темата за предумишленото действие. Или от предишен опит е знаел, че е твърде дебел, за да влезе в купе трета класа, и въпреки това си е купил билет за там, или го е купил с искреното убеждение, че може да мине през онази врата.

— Е, кое от двете? — пита нетърпеливо Хорас.

— Не знам. В статията не пише.

— И какъв е отговорът?

— Отговорът е, че мненията на съдебните заседатели се разделили — едни били за ищеца, други за ответника. Ще трябва да го решите помежду си.

— Няма да споря с Мод — заявява Хорас. — Тя е момиче. Какъв е истинският отговор?

— О, гражданският съд в Лил отсъдил в полза на железопътната компания. Пейел трябвало да плати обезщетение.

— Печеля! — провиква се Хорас. — Мод сбърка.

— Никой не е сбъркал — отвръща Джордж. — Делото би могло да се развие и в едната, и в другата посока. Точно затова нещата стигат до съд.

— И все пак спечелих — упорства Хорас.

Джордж е доволен. Разбудил е интереса на малолетните си съдебни заседатели и през следващите съботни следобеди им представя нови казуси и проблеми. Дали пътниците в пълен вагон имат правото да държат вратата затворена и да не пускат хората от перона? Има ли правна разлика между това да намериш нечий портфейл на седалката и да изровиш паднала монета иззад тапицерията? Как да постъпиш, ако хванеш последния влак, а той не спре на твоята гара и те принуди да бъхтиш десет километра пеш под дъжда?

Когато забелязва, че съдебните заседатели почват да се разсейват, Джордж ги развлича с интересни факти и странни дела. Разказва им например за кучетата в Белгия. Според английските правилници кучетата трябва да носят намордник и да се превозват в товарния вагон; в Белгия обаче кучето придобива правата на пътник, стига да има закупен билет. Цитира случая с един ловец, който качил ретривъра си във влака и завел дело, когато кучето било свалено от седалката, за да седне човек. Съдът — за радост на Хорас и за разочарование на Мод — отсъдил в полза на ищеца, което означавало, че занапред, ако петима пътници и петте им кучета, всички снабдени с билети, се настанят в белгийско купе с десет места, това купе официално се смята за пълно.