Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Шапурджи се тревожи не толкова от доставките, колкото от писмата. Те все повече заприличват на дело на религиозен маниак. Подписани са от Бог, Велзевул, Дявола; авторът твърди, че е запратен завинаги в ада или че искрено желае да иде там. Когато тази мания започва да придобива оттенъци на насилие, викарият е обзет от страх за близките си. „Кълна се пред Бог, че скоро ще убия сина на Джордж Ейдълджи.“ „Нека Всевишният ме порази с гръм, ако не последват беди и кръвопролития.“ „Ще сляза в ада, обсипвайки с проклятия всички вас, и ще ви срещна там, когато е рекъл Господ.“ „Иде краят ви на тая земя и Бог е избрал мен за свое оръдие.“

След повече от две години тормоз Шапурджи решава отново да се обърне към полицейския началник. Той пише изложение за събитията, прилага образци от писмата, изтъква почтително, че е налице недвусмислено намерение за убийство, и моли полицията да защити невинното застрашено семейство. В отговора си капитан Ансън пренебрегва молбата. Вместо това той пише:

Не казвам, че знам името на виновника, макар да имам конкретни подозрения. Предпочитам да ги запазя за себе си, докато не бъда в състояние да ги докажа, и вярвам, че ще мога да постигна сурова присъда за злодея; макар че очевидно полага големи усилия да избегне всичко, което би представлявало сериозно нарушение на закона, в два-три случая авторът на тези писма се е увлякъл дотолкова, че подлежи на най-сериозно наказание. Не се съмнявам, че нарушителят ще бъде изобличен.

Шапурджи показва писмото на сина си и го пита за мнението му.

— От една страна — казва Джордж, — началникът на полицията твърди, че мистификаторът умело използва познанията си за закона, за да избегне по-сериозни нарушения. От друга страна, той явно смята, че вече са извършени конкретни простъпки, подлежащи на наказание с лишаване от свобода. Значи в крайна сметка измамникът не е чак толкова хитър. — Той млъква за миг и поглежда баща си. — Има предвид мен, разбира се. Вярва, че аз съм откраднал ключа, а сега смята, че пак аз пиша писмата. Знае, че уча право — намекът е съвсем ясен. Откровено казано, татко, струва ми се, че полицейският началник е по-голяма заплаха за мен, отколкото авторът на писмата.

Шапурджи не е толкова сигурен. Единият заплашва със затвор, другият със смърт. Трудно му е да прогони от мислите си негодуванието срещу полицейския началник. Все още не е показал на Джордж най-грозните писма. Нима Ансън наистина вярва, че Джордж ги е писал? И в такъв случай би ли обяснил що за престъпление е сам да си пишеш анонимни писма и да се заплашваш с убийство? Денем и нощем го мъчи тревога за първородния му син. Спи неспокойно и често скача трескаво от леглото да провери дали външната врата е заключена.

През декември 1895 година един вестник в Блакпул публикува обява, че цялото имущество на викария се разпродава на търг. Няма да се определят минимални цени, тъй като викарият и съпругата му бързат да продадат всичко преди скорошното си заминаване за Бомбай.

До Блакпул има поне сто и петдесет километра по права линия. Шапурджи си представя как тормозът се разпростира из цялата страна. Може би Блакпул е само началото; ще последват Единбург, Нюкасъл, Лондон. А нищо чудно и Париж, Москва, Тимбукту — защо не?

И ето че изведнъж всичко свършва тъй внезапно, както е започнало. Няма вече писма, няма нежелани доставки, няма фалшиви обяви и посещения на подмамени братя по църква. Минава ден, седмица, месец, два месеца. Тормозът спира. Край.

През месеца, когато тормозът спира, Шапурджи Ейдълджи отбелязва двайсетата годишнина от назначението си в Грейт Уайърли; следва двайсетата… не, двайсет и първата Коледа, отпразнувана в дома на викария. Мод получава красив тъкан разделител за книги, Хорас — свой собствен екземпляр от татковите „Поучения от Посланието на свети Павел до Галатяни“, Джордж — репродукция на „Светлината на света“ от Холман Хънт със заръка да го закачи на стената в кабинета си. Джордж благодари на родителите си, но още отсега знае какво ще си помислят старшите съдружници: че един стажант с две години служба, комуто едва доверяват да преписва документи, едва ли има правото да взима решения за обзавеждането; и още — че клиентите идват при адвокат за определен тип съвети и посланието на мистър Хънт, насочващо към съвсем други области, може да ги разсее.

С отминаването на първите месеци от годината завесите се разтварят всяка сутрин с нарастващата увереност, че по моравата не ще има нищо друго, освен Божията роса, а пристигането на пощальона вече не предизвиква тревога. Викарият почва да повтаря, че са понесли голямо изпитание и тяхната вяра в Бога им е помогнала да издържат докрай. Крехката и благочестива Мод е държана в неведение, доколкото е възможно; Хорас, вече набит и прям шестнайсетгодишен младеж, знае повече и тайно признава на Джордж, че според него старият принцип „око за око“ е ненадминат похват за въздаване на справедливост и че ако спипа някого да хвърля умрели косове през живия плет, собственоръчно ще му извие врата.