Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Преди вечеря Шапурджи преразказва на Джордж целия разговор и заявява, че е обнадежден.

— Защо си обнадежден, татко?

— Колкото повече хора са замесени, толкова по-голяма е вероятността да бъде заловен негодникът. Колкото повече хора тормози, толкова повече нараства вероятността да допусне грешка. Познаваш ли момче на име Дреб?

Джордж поклаща глава.

— Дреб ли? Не.

— Освен това донякъде съм насърчен и от нападките срещу семейство Брукс. Те доказват, че не става дума за расови предразсъдъци.

— Това добре ли е, татко? Да те мразят по няколко различни причини?

Шапурджи се усмихва унесено. Винаги го радват тези проблясъци на интелигентност у едно кротко момче, което твърде често е прекалено затворено в себе си.

— Пак го казвам, от теб ще излезе чудесен адвокат, Джордж.

Но още преди да довърши, той си припомня думите от писмото, което не е показал на сина си. „До края на годината твоят хлапак или ще лежи в гроба, или ще бъде опозорен за цял живот.“

— Джордж — казва той, — има една дата, която бих искал да запомниш. Шести юли 1892 година. Само преди две години. На тази дата мистър Дадабхой Наороджи бе избран в парламента като представител на лондонския избирателен район Финсбъри.

— Да, татко.

— Мистър Наороджи дълги години преподаваше гуджарати 3 3 Език, спадащ към индийската езикова група и говорен от около 45 милиона души, предимно в индийския щат Гуджарат. — Б.пр. в Лондонския университет. Имах с него кратка кореспонденция и гордо мога да заявя, че той се изказа ласкаво за моята „Гуджаратска граматика“.

— Да, татко. — Джордж неведнъж е виждал професорското писмо да се вади на показ.

— Избирането му беше достоен завършек на една крайно недостойна епоха. Премиерът лорд Солсбъри каза, че черните не бива и няма да бъдат избирани в парламента. Лично кралицата го упрекна за това. А само четири години по-късно избирателите от район Финсбъри решиха да се съгласят с кралица Виктория, а не с лорд Солсбъри.

— Но аз не съм парси 4 4 Парси — народност от персийски произход в Индия, изповядваща зороастризма. — Б.пр. , татко.

Думите отново изплуват в главата на Джордж: Централна Англия, пулсиращото сърце на Британската империя, кръвната връзка, създавана от англиканската църква. Той е англичанин, студент по английско право и някой ден, ако е рекъл Бог, ще се ожени и церемонията ще бъде извършена според обичаите на англиканската църква. На това са го учили неговите родители от самото начало.

— Да, Джордж, ти си англичанин. Но някои хора може и да не се съгласят с това. А там, където живеем…

— Централна Англия — бързо уточнява Джордж, сякаш отново повтарят уроците от спалнята.

— Да, Централна Англия, където се намираме и където служа като свещеник почти двайсет години. Но макар Бог да е благословил поравно всички свои създания, Централна Англия все още е малко примитивна, Джордж. И тепърва ще откриваш примитивни хора там, където най-малко очакваш. В обществени кръгове, където би трябвало да са най-достойните. Но щом мистър Наороджи може да стане университетски преподавател и член на парламента, значи и ти, Джордж, можеш да станеш адвокат и уважаван гражданин. А ако се сблъскаш с несправедливост или дори злонамереност, спомняй си датата 6 юли 1892 година.

Джордж се замисля над това, сетне повтаря тихо, но твърдо:

— Но аз не съм парси, татко. Така сте ме учили с мама.

— Помни датата, Джордж, помни датата.

Артър започна да пише по-професионално. Докато трупаше литературни сили и опит, разказите му прераснаха в романи, най-добрите от които, естествено, се развиваха през героичния четиринайсети век. След вечеря четеше на Туй всяка написана страница, а готовите текстове пращаше на мама за редакторски коментар. Освен това Артър си взе помощник и секретар на име Алфред Уд — преподавател от портсмътското училище, дискретен и работлив младеж със сериозния поглед на аптекар; отгоре на всичко и запален спортист с доста добри изяви в крикета.

Но засега Артър си изкарваше хляба с медицината. И знаеше, че ако иска да напредне в професията, дошло е време за специализация. Винаги се бе гордял с внимателното отношение към всеки един аспект от живота си; затова не му трябваше нито призрачен глас, нито подскачаща масичка, за да определи новото си призвание — офталмологията. А тъй като не обичаше да протака или отлага, веднага реши къде ще е най-добре да се обучава.