Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Неомъжени млади дами с добри маниери и безукорно възпитание са свободни да встъпят в брак със заможни джентълмени с добър характер.

За запознанства търсете достопочтения Ш. Ейдълджи, викарий в Грейт Уайърли.

Сведения срещу заплащане.

Викарият посещава редакцията на вестника, където му казват, че вече са поръчани още три подобни обяви. Никой обаче не е виждал техния автор — поръчката е направена чрез препоръчано писмо и приложен пощенски запис. Търговският управител изказва съжаление и, естествено, предлага да спрат останалите обяви. Ако виновникът се опита да протестира или да си поиска парите обратно, полицията непременно ще бъде повикана. Според него обаче редакторите едва ли ще проявят интерес към историята. Не че имат нещо против църквата, но вестникът трябва да се грижи за репутацията си, а ако признаят на всеослушание, че са били измамени, върху останалите им публикации също ще падне сянката на съмнението.

Когато Шапурджи се връща в дома си, заварва там млад червенокос енорийски помощник-свещеник от Норфък, който с усилие запазва християнското си смирение. Посетителят настоява да узнае защо неговият събрат го е призовал чак в Стафордшър по неотложен духовен въпрос, може би свързан дори с екзорсизъм, а съпругата на викария очевидно е в неведение. Ето, вижте писмото, вижте подписа си. Шапурджи обяснява и поднася своите извинения. Гостът настоява да му се възстановят направените разноски.

Не след дълго домашната прислужница е повикана в Улвърхамптън да огледа трупа на някаква своя несъществуваща сестра, която уж лежала в обществен приют. Пристигат редица доставки — петдесет ленени салфетки, дванайсет крушови фиданки, солидно количество говеждо филе, шест каси шампанско, шейсет литра черна боя — и семейството трябва да ги отпраща обратно. Във вестниците излизат обяви за даване на дома им под наем на толкова ниска цена, че предизвикват огромен наплив от кандидати. Предлагат се конюшни и продажба на конски тор. От името на викария се изпращат писма до частни детективи с искане да предоставят услугите си срещу съответно заплащане.

След няколко месеца тормоз Шапурджи решава да отвърне на удара. Той подготвя своя обява, в която излага неотдавнашните събития, описва анонимните писма, техния почерк, стил и съдържание; уточнява кога и откъде са изпратени. Моли вестниците да отказват поръчки от негово име, читателите да споделят евентуалните си подозрения, а извършителите да се допитат до съвестта си.

Два дни по-късно върху стъпалата пред кухнята се появява счупен супник с мъртъв кос. След още един ден пристига съдия-изпълнител да опише имуществото заради някакъв въображаем дълг. По-късно от Стафорд идва шивач да вземе на Мод мерки за сватбена рокля. Когато безмълвно довеждат момиченцето пред него, той пита любезно дали не става дума за една от онези индийски церемонии, когато женят децата съвсем невръстни. Насред цялата разправия пристигат пет мушамени якета за Джордж.

А една седмица по-късно три вестника публикуват отговор на призива на викария. Текстът е ограден с черна рамка, носи заглавие ИЗВИНЕНИЕ и гласи:

Ние, долуподписаните, живеещи в енория Грейт Уайърли, заявяваме с настоящото, че сме единствени автори и податели на някои обидни и анонимни писма, получени от различни лица през последните дванайсет месеца. Дълбоко съжаляваме за тези нередни деяния, както и за деянията си срещу полицейския сержант в Канок, мистър Ъптън, и срещу Елизабет Фостър. Както бяхме посъветвани, ние се допитахме до съвестта си и молим за прошка всички засегнати, а също тъй духовните и светските власти.

Артър обичаше да се взира — в изцъкленото око на умиращ кит, в стомашното съдържание на простреляна птица, в безметежното лице на мъртвеца, който така и не стана негов шурей. Към подобно взиране трябваше да се подхожда без предразсъдъци: това бе практическа необходимост за лекаря и морален императив за всяко човешко същество.

Той обичаше да разказва как в Единбургската болница са го учили колко важен е острият поглед. Тамошният хирург Джоузеф Бел от самото начало хареса едрия ентусиазиран младеж и го направи свой асистент. Задачата на Артър беше да приема пациентите, да води предварителни записки и после да ги въвежда в кабинета на мистър Бел, където хирургът седеше сред своите инструменти. Бел поздравяваше всеки пациент и чрез мълчалив, но извънредно проницателен оглед се опитваше да отгатне колкото се може повече за живота и заниманията му. После заявяваше, че този е занаятчия, който лакира мебели, онзи — обущар левичар, с което смайваше всички присъстващи, най-вече самия пациент. Артър си спомняше следния разговор: