Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Е, драги, ти си служил в армията.

— Тъй вярно, сър.

— И се уволни наскоро?

— Точно така, сър.

— Шотландски полк?

— Тъй вярно, сър.

— От гарнизона на остров Барбадос?

— Тъй вярно, сър.

Това беше фокус, но истински; тайнствен в началото и съвсем прост, след като бъде обяснен.

— Виждате ли, господа, човекът се държеше почтително, но не си свали шапката. В армията не го правят, но ако беше уволнен по-отдавна, щеше да свикне с цивилните порядки. Изглежда горделив и явно е шотландец. Колкото до Барбадос, човекът страда от елефантиазис, а това заболяване не се среща в Англия, но е разпространено на Антилските острови.

През тези свои най-податливи години Артър бе възпитан в духа на медицинския материализъм. Всички остатъци от религиозни формалности отпаднаха окончателно; и все пак той продължи да почита вярата от метафизична гледна точка. Допускаше възможността за съществуване на една разумна движеща сила, макар че не можеше да я конкретизира, нито пък да разбере защо нейните планове трябва да се осъществяват по тъй заобиколни и често ужасяващи пътища. Що се отнася до разума и душата, Артър приемаше съвременното научно обяснение. Разумът е производно на мозъка също както жлъчката е секреция на черния дроб — нещо съвсем материално по своята същност; що се отнася до душата, доколкото можеше да бъде приет този термин, тя бе сборен ефект от всички наследствени и лични функции на мозъка. Но същевременно той признаваше, че знанието не стои на едно място и днешните истини могат да се превърнат в утрешни суеверия. Оттам и вечният интелектуален дълг да продължаваш да търсиш.

В Портсмътското дружество за наука и литература, което провеждаше сбирките си всеки втори вторник, Артър се запозна с най-неуморните умове на града. Тъй като по това време се водеха остри спорове около телепатията, един ден Артър се озова в затъмнена стая без огледала заедно с местния архитект Станли Бол. Седяха с гръб един към друг, на няколко метра разстояние; Артър надраска рисунка в скицника върху коленете си и се опита да съсредоточи ума си до максимум, за да предаде образа на Бол. След това архитектът нарисува първата картинка, която изникна в съзнанието му. После размениха ролите — архитектът подаваше образа, а лекарят го приемаше. За тяхно учудване съвпаденията в резултатите излязоха извън рамките на случайното. Повториха експеримента още няколко пъти, за да могат да стигнат до научен извод: а именно, че при естествена близост между предаващия и приемащия може да се осъществи безмълвна размяна на мисли.

Какво означаваше това? Ако мисълта можеше да се предава на разстояние без видим посредник, то чистият материализъм на учителите на Артър беше, меко казано, догматичен. Съвпадението на рисунките, което бе постигнал със Станли Бол, не беше доказателство за съществуването на ангели с огнени мечове. Но все пак възникваше въпрос, който не можеше да се отмине с лека ръка.

По същото време мнозина други блъскаха бронираните стени на материалистичния възглед за Вселената. Хипнотизаторът професор Де Майер, прославен — според портсмътските вестници — из целия европейски континент, дойде в града и застави мнозина съвсем здрави младежи да се подчиняват на волята му. Някои стояха зяпнали, неспособни да затворят уста въпреки смеха в залата; други падаха на колене и не можеха да се изправят без разрешение от професора. Артър се вмъкна в опашката от кандидати за сцената, но техниките на Де Майер не успяха нито да го хипнотизират, нито да го впечатлят. Цялата работа намирисваше по-скоро на водевил, отколкото на научна демонстрация.

Двамата с Туй започнаха да посещават сеанси. Станли Бол често ги придружаваше, както и астрономът от Саутсий генерал Дрейсън. В седмичния вестник за парапсихология „Лайт“ откриха инструкции за създаването на медиумен кръг. Трябваше да се започне с четене на първата глава от Книга на пророка Иезекиил: „Където духът искаше да отиде, там и те отиваха…“ Видението на пророка — бурният вятър, големият облак, сиянието, огънят на кълба и четирите херувими, всеки с по четири лица и четири крила — подготвяше присъстващите да станат по-възприемчиви. След това идваше ред на примигващата свещ, кадифения сумрак, духовното съсредоточаване, изпразването на съзнанието и съвместното чакане. Веднъж зад Артър се появи дух, извикан с името на прадядо му от Ватерло; друг път изникна черен мъж с копие. След няколко месеца дори и той почна от време на време да забелязва тайнствени светлинки.