Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Артър не беше сигурен каква доказателствена тежест имат тия любителски кръгове. По-убедителен му се стори един стар медиум, с когото се запозна в дома на генерал Дрейсън. След старателна подготовка с твърде драматичен характер старецът се задъхваше, изпадаше в транс и започваше да раздава съвети и послания от духовете на своята малобройна смълчана публика. Артър бе дошъл, въоръжен до зъби със скептицизъм… но ето че замъглените очи се насочиха право към него и крехкият далечен глас произнесе думите:

— Недей да четеш книгата на Лий Хънт.

Това беше наистина свръхестествено. От няколко дни Артър тайно се чудеше дали да прочете книгата на Хънт „Комедийните драматурзи на Реставрацията“. Не беше обсъждал въпроса с никого; не би досаждал и на Туй с подобна дилема. Но да получи отговор на неизречения си въпрос… Едва ли бе фокуснически трик; това можеше да се случи само чрез способността на един човешки ум да проникне по необясним начин в друг ум.

Преживяното тъй силно убеди Артър, че той го описа в „Лайт“. Това беше поредното доказателство, че телепатията съществува; засега нищо повече. Бе го видял с очите си; какви минимални — не максимални, а минимални изводи можеше да направи от факта? А от друга страна, ако продължаваха да се трупат достоверни данни, навярно можеше да се мисли и за нещо повече. Ами ако всичките му предишни вярвания се окажеха не чак толкова непоклатими? И в този ред на мисли какъв ли можеше да се окаже максимумът?

Туй се отнасяше към неговото увлечение по телепатията и спиритизма със същия добродушен и бдителен интерес, както и към спортните му увлечения. Законите на свръхестествените явления й се струваха също тъй неразбираеми, както и правилата на крикета; тя обаче усещаше, че и в двете области е желателен някакъв резултат, и простодушно предполагаше, че Артър ще я осведоми, ако подобен резултат бъде постигнат. Освен това нейното внимание вече бе насочено почти изцяло към дъщеря й Мери Луиз, чиято поява се дължеше на съвсем други закони, безкрайно далечни от областта на телепатията и свръхестественото.

„Извинението“ на Джордж във вестниците дава на викария възможност за разследване по нова линия. Той посещава селския железар Уилям Брукс, баща на Фредерик Брукс, който уж е подписал посланието заедно с Джордж. Железарят, дребничък възпълен мъж със зелена престилка, въвежда Шапурджи в склад, пълен с метли, кофи и цинкови вани. Сваля престилката, отваря едно чекмедже и вади половин дузина обвинителни писма, получени от семейството му. Написани са върху познатата карирана хартия от бележник; почерците обаче са по-разнообразни.

Най-горното писмо сякаш е надраскано от неопитна детска ръка. „Ако не избягате от черния аз ще убия вас и мисис брукс. знам имената ви и ще кажа че вие писахте.“ Почеркът на други, макар и подправен, изглежда по-уверен. „Вашето хлапе и хлапето на Уин плюеха в лицето на една старица на гара Уолсол.“ Авторът настоява да му бъде изпратено парично обезщетение до пощата в Уолсол. Още едно писмо, прикрепено за предното, заплашва със съдебно преследване, ако искането не бъде изпълнено.

— Предполагам, че не сте пратили пари.

— Не, разбира се.

— Но показахте писмата на полицията, нали?

— Полиция ли? Само ще губя и тяхното, и моето време. Та това са просто хлапета, нали? А както е писано в Библията, дума дупка не прави.

Викарият премълчава по въпроса дали в Библията наистина има подобен стих. Долавя известно нехайство в отношението на събеседника си.

— Нима просто прибрахте писмата в това чекмедже?

— Е, поразпитах тук-там. Попитах и Фред какво знае.

— Кой е този мистър Уин?

Оказва се, че Уин държи кинкалерия и живее в Блоксуич. Има син, който учи в Уолсол заедно с момчето на Брукс. Всяка сутрин се срещат във влака и обикновено се връщат заедно. Преди известно време — железарят не уточнява кога — синът на Уин и младият Фред били обвинени, че са счупили прозореца на едно купе. Двамата се заклели, че го е сторило друго хлапе на име Дреб, и в крайна сметка железопътните служители решили да не повдигат обвинения. Това се случило няколко седмици преди идването на първото писмо. Може би има връзка. Може би не.

Сега викарият разбира подчертаната пасивност на Брукс. Не, железарят не знае кой е Дреб. Не, мистър Уин не е получавал лично подобни писма. Не, момчето на Уин и момчето на Брукс не са приятели с Джордж. Последното не го изненадва.