Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Ще стана адвокат.

Сержантът разхлабва пръсти, прави крачка назад и се изсмива в лицето на Джордж. После плюе надолу към обувките му.

— Така ли си мислиш? Ад-во-кат? Ама че голяма дума за краставо пале като теб. Значи си мислиш, че можеш да станеш ад-во-кат, ако сержант Ъптън каже, че тая няма да я бъде?

Джордж прехапва устни, преди да е отговорил, че дали ще стане адвокат, или не, зависи само от колежа „Мейсън“, изпитната комисия и Адвокатското дружество. Струва му се, че трябва час по-скоро да се прибере и да каже на баща си.

— Нека те питам нещо. — Тонът на Ъптън сякаш е поомекнал и Джордж решава да го изтърпи още малко. — Какви са тия неща на ръцете ти?

Джордж повдига ръце и машинално разперва пръсти.

— Тези ли? — пита той. Човекът трябва да е слабоумен.

— Да.

— Ръкавици.

— Добре тогава, като хитра маймунка и кандидат за ад-во-кат сигурно знаеш, че ръкавиците спадат към средствата за извършване на престъпление, нали?

Сержантът плюе отново и с тежка крачка се отдалечава по черния път. Джордж се разплаква.

Когато стига до къщи, започва да се срамува от самия себе си. Вече е на шестнайсет, не му се полага да плаче. Хорас не е плакал от осемгодишен. Мод плаче често, но тя е болнава и при това момиче.

Бащата на Джордж изслушва разказа му и заявява, че ще пише на полицейския началник в Стафордшър. Истински позор е някакъв си прост полицай да тормози сина му на обществен път и да го обвинява в кражба. Такъв служител трябва да бъде уволнен.

— Мисля, че е малко шантав, татко. На два пъти ме заплю.

— Заплю ли те?

Джордж се замисля. Още изпитва страх, но знае, че това не е повод да се отклонява от истината.

— Не съм съвсем сигурен, татко. Той беше на около метър от мен и на два пъти плю много близо до крака ми. Може би просто плюеше, както правят невъзпитаните. Но когато го стори, сякаш ми беше много сърдит.

— Смяташ ли, че това е достатъчно доказателство за умисъл?

Джордж харесва въпроса. Отнасят се с него като с бъдещ адвокат.

— Може би не, татко.

— Съгласен съм с теб. Добре. Няма да споменавам за плюенето.

Три дни по-късно преподобният Шапурджи Ейдълджи получава отговор от капитан Джордж А. Ансън, началник на полицията в Стафордшър. Изпратен е на 23 януари 1893 г. и не съдържа очакваното извинение и обещание за незабавни мерки. Вместо това Ансън пише:

Ако обичате, попитайте сина си Джордж от кого е получил ключа, оставен пред вратата Ви на 12 декември. Ключът е откраднат, но ако бъде доказано, че цялата работа се дължи на нелепа приумица или глупава шега, бих предпочел да не се прилагат по-нататъшни полицейски действия. Ако обаче лицата, свързани с открадването на ключа, откажат да дадат обяснения, ще бъда принуден да разгледам случая като сериозна кражба. Държа да изтъкна от самото начало, че не съм склонен да приема никакви претенции на сина Ви за незнание относно въпросния ключ. Моите сведения по въпроса не идват от полицията.

Викарият знае, че синът му е почтен и честен младеж. Трябва да овладее нервността си, наследена вероятно от майка му, но вече подава големи надежди. Дошло е времето да почнат да се отнасят с него като с възрастен. Той показва писмото на Джордж и го пита за мнението му.

Джордж изчита писмото два пъти и изчаква малко, за да обмисли всичко.

— Там, в полето — бавно започва той, — сержант Ъптън ме обвини, че съм ходил в Уолсол да открадна ключа. Полицейският началник от своя страна ме обвинява, че имам един или няколко съучастници. Някой е взел ключа, после аз съм приел крадената вещ и съм я оставил на прага. Може би осъзнават, че не съм стъпвал в Уолсол от две години. Във всеки случай променили са версията.

— Да. Добре. Съгласен съм. И какво друго мислиш?

— Мисля, че и двамата са шантави.

— Джордж, това е детинска дума. А при всяко положение християнският дълг ни повелява да жалим и закриляме слабоумните.

— Съжалявам, татко. Иначе не ми хрумва нищо друго, освен че… освен че ме подозират по някаква непонятна причина.

— А според теб какво има предвид, като пише „Моите сведения по въпроса не идват от полицията“?

— Вероятно, че някой му е пратил писмо с обвинения срещу мен. Освен ако… освен ако казва неистини. Може би се преструва, че знае нещо, което всъщност не знае. Може би само блъфира.

Шапурджи се усмихва на сина си.

— Джордж, с това зрение никога няма да станеш детектив. Но с подобен ум от теб ще излезе чудесен адвокат.

Артър и Луиза не се ожениха в Саутсий. Не се ожениха и в Минстъруърт, Глостършър — рождената енория на булката. Нито пък в родния град на Артър.