Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Доколкото чух, имал си принципно желание да се ожениш. Сър Артър смята, че трябва да го сториш кон-крет-но. — Той произнася последната дума накъсано и кой знае защо това го развеселява. — Или ти давам излишни съвети?

Джордж изпитва тревога и леко притеснение от тази насока на разговора. Мистър Уд плъзга пръст нагоре-надолу по носа си.

— Сестра ти те издаде — добавя той. — Не успя да устои на двама любители-детективи.

— Мод?

— Да, тъй се казваше. Приятна млада дама. Успокой се, няма нищо лошо. Не че аз възнамерявам да се женя, било то принципно или кон-крет-но. — Уд се усмихва многозначително. Джордж решава, че човекът просто се опитва да бъде любезен. Но май вече си е подпийнал. — Само главоболия, мен ако питаш. А и разноските…

Мистър Уд размахва чаша към цветята и сервитьорите. Един от тях приема жеста като покана и дотичва да му налее.

Джордж тъкмо се чуди докъде може да стигне разговорът, когато през рамото на мистър Уд вижда лейди Конан Дойл да се задава към тях.

— Уди — казва тя.

Джордж има чувството, че лицето на събеседника му става някак странно. Но преди да прецени изражението, секретарят изчезва като по магия.

— Мистър Ейдълджи — Лейди Конан Дойл произнася името му съвършено правилно и го докосва по рамото с бялата си ръкавица. — Толкова се радвам, че успяхте да дойдете.

Джордж се стъписва — не е имал някакви други неотложни ангажименти.

— Желая ви щастие — отговаря той.

Вглежда се в роклята й. Никога не е виждал такава. Роклите на младоженките от стафордшърските села в бащината му църква изобщо не могат да се сравняват с тази. Мисли си, че би трябвало да я похвали, но просто не знае как. Всъщност няма значение, защото тя отново взима думата.

— Мистър Ейдълджи, бих искала да ви благодаря.

Той пак се стъписва. Нима вече са отворили сватбените подаръци? Едва ли. Но за какво става дума тогава?

— Е, не бях сигурен от какво може да имате нужда…

— Не — казва тя. — Не това имах предвид, каквото и да е то. — Усмихва се. Очите й са сиво-зелени, мисли си Джордж, косата златна. Дали не се е вторачил в нея? — Имам предвид, че отчасти благодарение и на вас този щастлив ден е точно днес и точно такъв.

Сега Джордж е напълно озадачен. Колкото по-втренчено я гледа, толкова по-силно се смущава от това.

— Сигурно всеки момент ще ни прекъснат, а така или иначе нямам намерение да обяснявам. Може би никога няма да разберете какво имам предвид. Но съм ви неописуемо благодарна. И затова беше редно да бъдете тук.

Джордж все още разсъждава над тези думи, когато празничната глъчка пак откъсва от него новата лейди Конан Дойл. Но съм ви неописуемо благодарна. След минута-две сър Артър се ръкува с него, казва, че всяка дума от словото е била искрена, потупва го по рамото и преминава към следващия гост. Младоженката изчезва, сетне се появява с ново облекло. Вдигат последен тост, пресушават чашите, звучат весели възгласи и двойката напуска залата. На Джордж не му остава нищо друго, освен да се сбогува с временните си приятели.

На другата сутрин той купи „Таймс“ и „Дейли Телеграф“. Единият вестник бе отпечатал името му между мистър Франк Булън и мистър Хорнънг, другият между мистър Булън и мистър Хънтър. Откри, че белите цветя, които не успя да разпознае, се наричат lilium Harrisii. Узна още, че сър Артър и лейди Конан Дойл са заминали за Париж, Дрезден и Венеция. „Младоженката — прочете той — пътуваше с рокля в цвят слонова кост, поръбена с бял плетен ширит, с дантелено бюстие и дантелени ръкави, покрити с бели буфани на лактите. Наметалото й бе пристегнато отзад на кръста с копчета от златна сърма. Гънките се спускаха меко от двете страни на дантеленото бюстие. Тоалетите й са изработени от «Мезон Дюпре», Лий, Б. М.“

Не разбираше и половината от всичко това. Думите звучаха също тъй тайнствено, както онези, които изрече предния ден собственичката на тоалетите.

Запита се дали някога ще се ожени и той. Преди време, когато си фантазираше на тази тема, церемонията винаги протичаше в „Св. Марко“ под ръководството на баща му, а майка му го гледаше с гордост. Нито веднъж не успя да си представи лицето на булката, но това не го притесняваше. След премеждието обаче мястото на церемонията вече не изглеждаше правдоподобно, и това сякаш подкопаваше вероятността на всичко останало. А дали Мод някога щеше да се омъжи? Ами Хорас? Не знаеше почти нищо за сегашния живот на брат си. Хорас не пожела да присъства на делото и нито веднъж не го посети в затвора. От време на време смогваше да прати по някоя случайно избрана пощенска картичка. От няколко години не си бе идвал у дома. Може и да се беше оженил вече.