Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Точно в два без петнайсет Джийн пристига, хванала под ръка баща си. На входа я посрещат шаферките — спиритистката Лили Луодър-Саймъндс и Лезли Роуз. Шафер е малкият Брансфорд Ейнджъл, син на Сирил и Додо, облечен в синьо-кремав копринен костюм. Роклята на Джийн в стил полуампир е модел „принцеса“ — от испанска копринена дантела в кремаво с изящна перлена бродерия. Под нея прозира подплата от сребриста материя; шлейфът, поръбен с бял крепдешин, се спуска от голяма шифонена панделка на кръста, пристегната с подкова от бял пирен; воалът е закрепен върху венче от портокалови цветчета.

Артър забелязва само малка част от тези подробности, докато Джийн се приближава към него. Никога не си е падал по официалното облекло и затова няма нищо против суеверието, че младоженецът не бива да вижда предварително булчинската рокля. Мисли си, че Джийн изглежда дяволски красива, а в главата му остава само смътното впечатление за нещо кремаво, перли и дълъг шлейф. Истината е, че би бил не по-малко щастлив да я види с костюм за езда. Той изрича обета високо и весело; нейният глас едва се чува.

Към зала „Уайтхол“ в хотел „Метропол“ води парадно стълбище. Шлейфът се оказва ужасна пречка; шаферките и малкият Брансфорд се суетят около него, докато накрая Артър губи търпение. Той грабва булката на ръце и без усилие я понася нагоре. Вдъхва аромата на портокалови цветчета, усеща как перлите притискат бузата му и за пръв път през този ден чува тихия смях на съпругата си. Присъствалите на венчавката надават възторжени възгласи, а отгоре им отговарят по-мощните радостни викове на гостите на приема.

Джордж болезнено осъзнава, че не познава никого тук, освен сър Артър, с когото се е срещал само два пъти, и лейди Джийн, с която се е ръкувал набързо в „Гранд Хотел“. Силно се съмнява да са поканили мистър Йелвъртън, камо ли Хари Чарлсуърт. Връчва своя подарък и любезно отказва да вземе чаша алкохол, за разлика от всички наоколо. Оглежда залата — готвачи в бяло се суетят около дългата шведска маса, навсякъде има високи палми с подредени в основата им папрати и букети бели цветя. Още бели цветя украсяват малките масички, подредени покрай стените.

За изненада и значително облекчение на Джордж хората идват да разговарят с него; те сякаш знаят кой е и го поздравяват като стар познат. Алфред Уд се представя и разказва как посетил дома на викария в Уайърли и имал удоволствието да се запознае с близките на Джордж. Хумористът мистър Джеръм го поздравява за успешната борба с неправдата и посочва други знаменитости: ето там Джеймс Матю Бари, ето ги Брам Стоукър и Макс Пембъртън; сър Гилбърт Паркър, който на няколко пъти сериозно затрудни вътрешния министър в Камарата на общините, идва да стисне ръката на Джордж. Джордж усеща, че всички те го приемат като жестоко онеправдан човек; никой не вижда в него автор на поредица от безумни и неприлични писма. Не го казват пряко, просто създават усещането, че той е от хората, които виждат нещата по същия начин като тях.

Докато оркестърът свири тиха музика, донасят три кошници с телеграми; братът на сър Артър ги отваря и прочита една по една. После храна, после още шампанско — повече, отколкото Джордж е виждал през целия си живот, — речи, тостове, а когато младоженецът подхваща традиционното си слово, думите в него сякаш са нов вид шампанско, което кипва в главата на Джордж и го замайва с неудържимо вълнение.

— … и днес имам удоволствието да приветствам сред нас младия си приятел Джордж Ейдълджи. Гордея се с неговото присъствие както с ничие друго…

И хората извръщат лица към Джордж, усмихват се, леко надигат чаши и той се чуди накъде да гледа, но осъзнава, че всъщност няма значение.

Под радостните приветствия на тълпата двамата младоженци откриват танците, после тръгват да обикалят сред гостите, отначало заедно, сетне поотделно. Джордж се озовава до мистър Уд, който се е подпрял на една палма и папратите закриват краката му до коленете.

— Сър Артър съветва винаги да се прикриваш — намига му мистър Уд.

Двамата се заглеждат в навалицата.

— Щастлив ден — отбелязва Джордж.

— И краят на един много дълъг път — отвръща мистър Уд.

Джордж не знае как да коментира забележката, затова се задоволява с кимване.

— Отдавна ли работите за сър Артър?

— Саутсий, Норуд, Хайндхед. Няма да се учудя, ако утре попаднем в Тимбукту.

— Нима? — казва Джордж. — Там ли ще е меденият месец?

Мистър Уд се навъсва, сякаш не схваща въпроса. Отпива още една глътка шампанско.