Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Също тъй недоволен от доклада бе и капитан Ансън. В интервю за стафордшърския вестник „Сентинел“ той отговори на критиките, засягащи честта на полицията. Посочвайки така наречените противоречия на уликите, комисията просто не била разбрала полицейското обвинение. Освен това не било вярно, че полицията тръгнала от пълна увереност във вината на Ейдълджи и после потърсила доказателства в полза на това убеждение. Напротив, Ейдълджи бил заподозрян едва няколко месеца след началото на престъпленията. Различни лица бяха посочени като възможни участници в злодеянията , но те постепенно бяха елиминирани. Едва накрая се породи подозрението срещу Ейдълджи заради общоизвестните му навици да скита късно нощем из полето .

Това интервю бе цитирано в „Дейли Телеграф“ и Джордж прати до вестника възмутено писмо. Сега бяха напълно ясни паянтовите основи , върху които се градеше обвинението срещу него. Доказан факт е , че той никога не е „скитал късно нощем из полето“ и ако не се броят някои закъснения от работа в Бърмингам или след местни забавления, неизменно се е прибирал преди девет и половина вечерта . Няма друг човек в областта , за когото да е по-невероятно твърдението, че излиза нощем, и очевидно полицаите са приели сериозно нещо, подхвърлено на шега . И което е по-важно, ако бе имал навика да излиза по тъмно, този факт щеше да бъде известен на големия брой полицаи , патрулиращи из околностите.

Празникът Петдесетница се оказа необичайно студен за сезона. Вестниците съобщаваха: Милионерски син загина при трагедия по време на състезание, докато караше автомобила си с мощност 200 конски сили. Чуждестранни принцове пристигнаха в Мадрид за кръщаването на престолонаследника. Винарски бунтове в Безие, където кметството беше разграбено и опожарено от селяните. Но нямаше нищо — вече от години нямаше нищо — за лекарката мис Хикман.

Сър Артър предложи на Джордж да поеме разноските по всяко дело за клевета срещу капитан Ансън, вътрешния министър и участниците в комисията Гладстон, било то заедно или поотделно. Макар че отново изрази най-дълбока благодарност, Джордж любезно отказа. Всичко постигнато досега се дължеше изцяло на сър Артър, на неговата упоритост, работливост, логика и най-вече на способността му да вдига шум. Но според Джордж шумът невинаги бе най-доброто решение. Топлината невинаги дава светлина, а шумът невинаги поражда движение. „Дейли Телеграф“ настояваше за обществено разследване по всички аспекти на случая; Джордж смяташе, че именно натам трябва да се насочат в момента. Освен това вестникът бе обявил парична подписка в негова полза.

Междувременно Артър продължаваше кампанията си. Никой не прие предизвикателството му да докаже за половин час , че Джордж Ейдълджи не може да е написал писмата — дори и Гладстон, който публично бе заявил обратното. Добре тогава, Артър щеше да го докаже на Гладстон, комисията, Ансън, Гърин и всички читатели на „Дейли Телеграф“. Той посвети на темата три дълги статии с множество илюстрации. Доказа, че буквите очевидно са писани от човек със съвсем различно обществено положение в сравнение с Ейдълджи, сквернословен мръсник, мерзавец , човек, който не знае нито що е граматика, нито що е приличие . Сетне се обяви за лично засегнат от комисията Гладстон, тъй като в доклада й нито една дума не ме навежда на мисълта, че моите доказателства са били разгледани . Относно зрението на Ейдълджи комисията цитираше мнението на някакъв неназован затворнически лекар , пренебрегвайки мненията на петнайсет експерти, някои от водещите офталмолози в страната , които лично той беше събрал. Членовете на комисията просто се бяха присъединили към дългия списък от полицаи, чиновници и политици , които дължаха смирено извинение на този измъчен човек . Но докато това извинение не бъдеше поднесено заедно с материално обезщетение, никакво взаимно потулване, никакво замазване и никакви комплименти няма да ги очистят от позорното петно .

През целия май и юни имаше непрестанни питания в парламента. Сър Гилбърт Паркър попита дали има прецедент, при който да не е изплатено обезщетение на човек, осъден погрешно и получил след това пълна реабилитация. Мистър Гладстон: „Не познавам подобен случай.“ Мистър Ашли попита дали вътрешният министър смята Джордж Ейдълджи за невинен. Мистър Гладстон: „Не смятам за уместно подобен въпрос да се отправя към мен. Става дума за лична преценка.“ Мистър Пайк Пийс попита каква е била характеристиката на мистър Ейдълджи като затворник. Мистър Гладстон: „Характеристиката му е добра.“ Мистър Мичъл-Томпсън помоли вътрешния министър да проведе ново разследване за изясняване на въпроса с почерка. Мистър Гладстон отказа. Мистър Ф. Е. Смит попита дали мистър Ейдълджи би получил обезщетение, ако не го подозираха, че е автор на писмата? Мистър Гладстон: „Боя се, че не мога да отговоря на този въпрос.“ Мистър Ашли попита защо този човек е освободен, ако невинността му не е безусловно установена. Мистър Гладстон: „Този въпрос всъщност не се отнася до мен. Освобождаването стана по решение на моя предшественик, с когото обаче съм напълно съгласен.“ Мистър Хармуд-Банър поиска подробности за извършването на подобни престъпления срещу добитък докато Джордж Ейдълджи е лежал в затвора. Мистър Гладстон отговори, че в околностите на Грейт Уайърли е имало три подобни случая: през септември 1903, ноември 1903 и март 1904 година. Мистър Ф. Е. Смит попита колко пъти са платени компенсации за неоснователни присъди през последните двайсет години и за какви суми става дума. Мистър Гладстон отговори, че през последните двайсет години е имало дванайсет подобни случая, при два от които става дума за значителни суми: „При единия случай бе изплатена сумата от 5000 лири, а в другия 1600 лири бяха разделени между двама души. В останалите десет случая изплатените обезщетения са от една до четирийсет лири“. Мистър Пайк Пийс попита дали при всички тези случаи е имало пълна амнистия. Мистър Гладстон: „Не съм сигурен“. Капитан Фейбър поиска да бъдат отпечатани всички полицейски рапорти и съобщения до вътрешното министерство по случая Ейдълджи. Мистър Гладстон отказа. И най-сетне на 27 юни мистър Винсънт Кенеди попита: „Дължи ли се това отношение към Ейдълджи на факта, че той не е англичанин?“. Според стенографския протокол: „Не бе даден отговор“.