Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Артър, би ли се опитал да говориш малко по-простичко и да ми обясниш какво точно означава това?

— Означава… означава, скъпа ми Джийн, че това вътрешно министерство, това правителство, тази страна, тази наша Англия е открила ново правно понятие. В стари времена човек беше или виновен, или невинен. Ако не си невинен, значи си виновен, а ако не си виновен, значи си невинен. Простичка система, изпитана и утвърдена през вековете, възприета от съдиите, съдебните заседатели и гражданите. От днес нататък в английското право имаме ново понятие — виновен и в същото време невинен. Джордж Ейдълджи е пионер в новото направление. Единственият човек, получил пълна амнистия за престъпление, което не е извършил, като в същото време му казват, че съвсем заслужено е излежал три години затвор.

— Значи компромис?

— Компромис! Не, лицемерие. Това най-добре го можем в тази страна. Бюрократи и политици усъвършенстват изкуството от векове. Нарича се „правителствен доклад“. Нарича се „врели-некипели“, нарича се…

— Артър, запали си лулата.

— Никога. Веднъж хванах един тип да пуши пред дама. Грабнах лулата от устата му, строших я на две и хвърлих парчетата в краката му.

— Но мистър Ейдълджи ще може да се върне към работата си като адвокат.

— Ще може. И всеки негов потенциален клиент, който чете вестници, ще си мисли, че има работа с луд човек, способен да пише анонимни писма и сам да се обвинява в гнусно престъпление, за което дори вътрешният министър и братовчедът на свети Ансън признават, че няма нищо общо с него.

— Но навярно това ще се забрави. Ти сам каза, че те крият лошите новини, като ги публикуват на Петдесетница. Може би хората ще си спомнят само това, че мистър Ейдълджи е получил пълна амнистия.

— Не и ако зависи от мен.

— Искаш да кажеш, че смяташ да продължиш?

— Още нищо не са видели. Няма да позволя това да им се размине. Дадох дума на Джордж. Дадох дума на теб.

— Не, Артър. Ти заяви какво ще направиш и го направи, постигна пълна амнистия и Джордж може да се върне на работа, а майка му каза, че това е единственото, което искал. Беше голям успех, Артър.

— Моля те, Джийн, престани да се държиш толкова благоразумно.

— Значи искаш да се държа неблагоразумно?

— Кръв бих пролял, за да го предотвратя.

— А от друга страна? — подкача го Джийн.

— С теб — казва Артър — няма друга страна. Има само една. Всичко е съвсем просто. Единственото нещо в живота ми, което изглежда просто. Най-сетне. След толкова чакане.

Джордж няма кой да го утеши, кой да го подкача и да попречи на думите да се мятат насам-натам из главата му. Невинен, но озлобен особняк, който се наслаждава на дребнави пакости, като твърди, че знае онова, което няма как да знае, за да озадачава полицаите и да възпрепятства работата им по едно извънредно трудно разследване. Преценка, представена в двете парламентарни камари и на негово кралско величество.

Вечерта един представител на пресата пита Джордж какво е мнението му за доклада. Той обявява, че е крайно неудовлетворен от резултата . Нарича го само стъпка в правилната насока , но намекът, че писмата до Грейторекс са негово дело е клевета — оскърбление… неоснователна инсинуация и аз няма да намеря покой, докато това твърдение не бъде оттеглено с публично извинение. И по-нататък, не бе предложено обезщетение. Те признават, че е бил осъден погрешно, следователно би било проява на елементарна справедливост да бъда обезщетен за трите години затвор, които изтърпях. Няма да оставя нещата така. Искам обезщетение за неправдата.

Артър писа до „Дейли Телеграф“, наричайки позицията на комисията абсолютно нелогична и неоснователна. Попита дали може да има нещо по-злобно и неанглийско от пълна амнистия без обезщетение. Предложи за половин час да докаже, че Джордж Ейдълджи не може да е писал анонимните писма. Освен това предложи, тъй като би било непочтено компенсацията на Джордж Ейдълджи да се вземе от джоба на данъкоплатеца, сумата да бъде разпределена поравно между стафордшърската полиция, съда и вътрешното министерство, защото именно тези институции носят обща вина за това фиаско.

Викарият на Грейт Уайърли също писа до „Дейли Телеграф“, изтъквайки, че самите съдебни заседатели не са направили изявление относно авторството на писмата и всички фалшиви изводи са дело на сър Реджиналд Харди, проявил нелогичната прибързаност да заяви на съдебните заседатели, че авторът на анонимните писма е и автор на престъплението. Един виден адвокат, присъствал на процеса, нарекъл заключителната реч на съдията „жалко изпълнение“. Викарият описа поведението на полицията и вътрешното министерство към сина му като потресаващо и безсърдечно. Колкото до поведението и изводите на вътрешния министър и неговата комисия: Това може да е дипломация, може да е държавническо изкуство, но нямаше да постъпят така, ако той беше син на английски граф или благородник.