Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Ето докъде го доведе прекомерният ентусиазъм. И всичко е по вина на Шерлок Холмс, реши Джордж. Сър Артър бе твърде силно повлиян от собственото си творение. Холмс правеше гениални догадки и после предаваше престъпниците на властите с необорими доказателства за вината им. Но на Холмс никога не му се бе налагало да застава на свидетелската скамейка и да гледа как всичките му догадки, предположения и безупречни теории само за няколко часа се разпадат на пух и прах под ударите на хора като мистър Дистърнъл. Стореното от сър Артър беше като да влезе в нива, където може да има следи от престъпника, и да я утъпче, сменяйки няколко чифта ботуши. В увлечението си той бе унищожил обвинението срещу Ройдън Шарп още докато се мъчеше да го изгради. И вината за всичко това носеше Шерлок Холмс.

Артър стиска в ръката си екземпляр от доклада на комисията Гладстон и изпитва облекчение, че на два пъти не е успял да влезе в парламента. Така срамът не пада върху него. Ето как вършат нещата, ето как укриват лошите новини. Без никакво предупреждение публикуваха доклада в петък преди Петдесетница. На кого му трябва да чете за някаква си съдебна грешка, докато пътува с влака към морето? Кой ще е на разположение, за да осигури задълбочен коментар? И кой ще се интересува от цялата тази история, когато отминат празничните неделя и понеделник, и хората отново се върнат на работа? Делото „Ейдълджи“ — не го ли приключиха преди няколко месеца?

Джордж също държи екземпляр. Гледа титулната страница:

И най-отдолу:

Лондон, отпечатано за канцеларията на Негово величество от „Еър и Спотисуд“ печатница на Негово кралско величество

[Cd. 3503.] Цена 1,5 пени

1907

Изглежда внушително, но цената сякаш издава измамата. Пени и половина — толкова струва истината за неговия случай, за неговия живот… Той предпазливо разгръща брошурата. Четири страници доклад, после две кратки приложения. Пени и половина. Дъхът му спира. Отново други обобщават живота му. И този път не за читателите на „Канок Чейс Куриер“, бърмингамския „Дейли Газет“ или „Дейли Поуст“, „Дейли Телеграф“ или „Таймс“, а за двете парламентарни камари и Негово кралско величество…

Артър отнася доклада в апартамента на Джийн, без да го е прочел. Така е справедливо. Също както самият доклад бе поднесен на парламента, така и той трябва да поднесе пред нея последиците от начинанието си. Нейният интерес към случая надхвърли очакванията му. Откровено казано, той дори нямаше очаквания. Но тя винаги бе до него, ако не буквално, то поне в преносен смисъл. Затова трябва да присъства и на развръзката.

Джордж взима чаша вода и сяда в креслото. Майка му се завърна в Уайърли и сега той е сам в пансиона на мис Гуд, чийто адрес е регистриран в Скотланд Ярд. Слага бележник върху подлакътника на креслото, тъй като не иска да драска забележки в самата брошура. Може би още не се е излекувал от строгите правила на библиотеките в „Луис“ и „Портланд“.

Артър стои с гръб към камината, а Джийн шие, леко привела глава, за да чуе откъсите, които ще й прочете. Тя се пита дали днес не биваше да направят нещо повече за Джордж Ейдълджи, например да го поканят на чаша шампанско, само че той не пие; а и едва тази сутрин узнаха, че докладът ще бъде обнародван…

Джордж Ейдълджи бе съден по обвинение в предумишлено нараняване…

— Ха! — възкликва Артър още в средата на първия абзац. — Чуй това. Когато бе попитан за присъдата, заместник-председателят на областния съд, който водеше делото, заяви, че той и колегите му споделят категоричното мнение, че присъдата е правилна. Аматьори. Пълни аматьори. Между тях няма нито един юрист. Понякога имам чувството, скъпа ми Джийн, че цялата страна се управлява от аматьори. Тези обстоятелства ни карат много сериозно да се колебаем, преди да изразим несъгласие с една толкова единодушна присъда.

Джордж не е толкова разтревожен от встъплението; като опитен адвокат той усеща кога зад ъгъла дебне едно голямо „обаче“. И ето го наистина — не едно, а цели три. Обаче по онова време в околностите на Уайърли имало значително обществено вълнение; обаче след дългите си неуспехи полицаите естествено били крайно нетърпеливи да арестуват някого; обаче полицаите започнали и водили следствието с цел да открият доказателства срещу Ейдълджи . Ето, казано е съвсем открито и съвсем официално. Полицаите са били предубедени от самото начало.