Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Малоумници! Крайно недостатъчни. Тъпаци и малоумници!

Джийн не повдига глава. Спомня си, че точно оттам тръгна кампанията на Артър — причината, по която не просто смяташе, а знаеше, че Джордж Ейдълджи е невинен. Как могат да бъдат тъй нахални, да се отнасят толкова лекомислено към труда и преценката на Артър?

Но той чете по-нататък, сякаш бърза да забрави предишното.

— По наше мнение съдебният процес е незадоволителен и… ние не можем да се съгласим с присъдата на съдебните заседатели. Ха!

— Това означава, че си спечелил, Артър. Те изчистват петното от името му.

— Ха! — Артър дори не дава знак, че е чул забележката. — А сега чуй това. Нашето мнение по случая е, че една по-ранна намеса на вътрешното министерство не би била оправдана. Лицемери. Лъжци. Доставчици на вар за замазване очите на публиката.

— Какво означава това, Артър?

— Означава, скъпа ми Джийн, че никой не е направил нищо нередно. Означава, че е приложено великото британско решение за всички проблеми. Станало е нещо ужасно, но никой не е сбъркал. Би трябвало да го включат със задна дата в Хартата за правата. Никой за нищо не е виновен и най-вече ние.

— Но те признават, че присъдата е погрешна.

— Казват, че Джордж е невинен, но никой не носи вина за трите години затворнически удоволствия, стоварени на гърба му. Отново и отново изтъквахме пред вътрешното министерство грешките на процеса, а то отново и отново отказваше да го преразгледа. Никой не е сторил нищо лошо. Ура, ура!

— Артър, моля те, успокой се. Налей си малко бренди със сода или нещо друго. Можеш дори да запалиш лулата, ако искаш.

— Пред дама? Никога!

— Е, с радост бих ти направила изключение. Само се успокой. А после ще видим как оправдават това изявление.

Но Джордж стига пръв до тази част. Препоръки… правото на помилване… пълна амнистия… От една страна ние смятаме, че присъдата не е трябвало да бъде издавана по гореизложените причини… пълно съсипване на неговите професионални позиции и перспективи… полицейски надзор… трудно, дори невъзможно да си възвърне макар и частично загубеното обществено положение. Джордж спира за миг и отпива глътка вода. Знае, че след от една страна винаги идва от друга страна и не е сигурен дали би издържал да разбере какво означава тази друга страна.

— От друга страна — надава яростен рев Артър. — Боже мой, тия чиновници от министерството ще намерят хиляда страни, само и само да обяснят защо не са виновни за нищо. От друга страна, тъй като не сме в състояние да отхвърлим мнението на съдебните заседатели, че Ейдълджи е авторът на писмата от 1903 година, можем единствено да заемем позицията, според която, макар да го приемаме за невинен, той до известна степен сам е станал причина за своите неприятности. Не, не, не, НЕ!

— Артър, моля те. Хората ще помислят, че се караме.

— Извинявай. Просто… ааа, Приложение Първо , да, да, петиции, обяснения защо министерството не може да стори нищо. Приложение Второ , дай да видим как соломоновците от вътрешното министерство благодарят на комисията. Задълбочен и изчерпателен доклад. Изчерпателен! Цели четири страници без нито едно споменаване за Ансън или Ройдън Шарп! Дрън-дрън-дрън… сам е станал причина за своите неприятности… дрън-дрън-дрън… приема изводите… обаче… изключителен случай… Бих казал така… дисквалифициран завинаги… О, виждам, че най-много ги тревожи адвокатското съсловие, където всички знаят, че това е най-голямата съдебна грешка, откакто… да, значи, ако разрешат да му бъдат възстановени правата… дрън-дрън-дрън… сериозни и дълбоко обмислени съображения… пълна амнистия.

— Пълна амнистия — повтаря Джийн и най-сетне вдига глава. Значи победата е тяхна.

— Пълна амнистия — чете Джордж, осъзнавайки, че остава още едно изречение от доклада.

— Пълна амнистия — повтаря Артър.

Двамата с Джордж четат едновременно последното изречение. Но също така стигнах до извода, че случаят не е от онези, при които се полага обезщетение или компенсация.

Джордж оставя доклада и се хваща за главата. Артър чете с подигравателно тържествен тон последните думи:

— Оставам искрено ваш Х. Дж. Гладстон.

— Артър, скъпи, ти доста прибърза към края.

Никога не го е виждала в подобно настроение и изпитва тревога. Не би искала някога подобни чувства да се насочат срещу нея.

— В министерството би трябвало да сложат нови табелки. Вместо „Вход“ и „Изход“ на тях да пише „От една страна“ и „От друга страна“.