Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Идеята да живеят заедно бе превъзходна, макар че вече не помнеше кой я предложи. Докато сър Артър помагаше за неговото оневиняване, мама през повечето време живееше при него в пансиона на мис Гуд на Мекленбърг Скуеър. Но стана ясно, че тя трябва да се върне в Уайърли, и изглеждаше съвсем логично да я замести другата жена в семейството. За голяма изненада на родителите им Мод се оказа извънредно оправна. Тя въртеше къщата, готвеше, заместваше понякога секретарката му и изслушваше неговите разкази за всекидневната работа със същия ентусиазъм както някога, в старото неделно училище. Откакто се пресели в Лондон, бе станала по-пряма и по-решителна; освен това го разведряваше с шеги и подкачания.

— Но какво да облека?

Незабавният отговор подсказваш че е предвидила този въпрос.

— Синия делови костюм. Не отиваш на погребение, а и те не държат на черното. Но е важно да проявиш уважение.

— Доколкото чух, залата е много голяма. Едва ли ще си намеря място близо до сцената.

Бе станало част от тяхното всекидневие Джордж да търси възражения срещу вече приети планове. Мод пък приемаше благосклонно неговите увъртания. Сега тя изчезна и той я чу да трополи из таванската стаичка отгоре. Няколко минути по-късно сложи пред него нещо, от което по гърба му внезапно пробягаха тръпки: стария му бинокъл в прашен калъф. Донесе парче плат и избърса праха; кожата мътно заблестя.

Сякаш мигновено и двамата се пренесоха край замъка в Абъристуит през онзи последен щастлив ден от живота му. Един минувач им посочва връх Сноудън; ала Джордж вижда само радостта по лицето на сестра си. Тя се обръща и обещава да му купи бинокъл. Две седмици по-късно започват бедите, а сетне, когато е на свобода и са се преселили на Бъро Хай Стрийт, за първата Коледа, която празнуваха двамата, тя му връчи този подарък, който едва не го накара да се разплаче от самосъжаление.

Беше й благодарен, но и озадачен, тъй като вече бяха далеч от Сноудън и едва ли някога щяха да се върнат в Абъристуит. Мод предугади възраженията и му предложи да се заеме с наблюдение на птици. Както всички нейни предложения, това му се стори извънредно разумно; през следващите няколко недели излизаше из блатата и горите около Лондон. Мод смяташе, че Джордж се нуждае от хоби; той пък си мислеше, че тя иска да остане насаме от време на време. Няколко месеца полага усърдни усилия, но, честно казано, трудно му бе да следи птица в полет, а неподвижните хвъркати сякаш специално се криеха. Покрай всичко това много от местата, смятани най-добри за целта, му се сториха студени и влажни. След като си лежал три години в затвора, няма повече да се сетиш за студ и влага, докато не те положат с ковчега в най-студеното и влажно място на този свят. С това се изчерпваше мнението на Джордж за наблюдението на птици.

— Толкова ми беше мъчно за теб през онзи ден.

Джордж вдигна глава и вместо образа на двайсетгодишна девойка край разочароващите руини на уелски замък пред него изникна жена на средна възраст с прошарена коса, седнала зад масата с чайника. Тя забеляза още няколко прашинки върху калъфа и пак го избърса. Джордж продължаваше да гледа сестра си. Понякога не знаеше кой от двамата се грижи повече за другия.

— Беше щастлив ден — твърдо изрече той, мислено вкопчен в спомена, превърнат в твърда увереност от безкрайните повторения. — Хотел „Бел Вю“. Трамваят. Печеното пиле. Не отидохме да събираме камъчета. Пътуването с влака. Беше щастлив ден.

— През повечето време се преструвах.

Джордж не бе сигурен дали иска да разрушат спомена му.

— Нямах представа какво знаеш — каза той.

— Джордж, не бях дете. Може да съм била, когато всичко това започна, но не и тогава. Какво друго имах за вършене, освен да го обмислям? Не можеш да имаш тайни от двайсетгодишен човек, който рядко излиза навън. Ти само мълчеше, въобразяваше си и се надяваше да споделям тази твоя игра.

Джордж се върна мислено към днешната Мод и осъзна, че тази жена е присъствала в тогавашното момиче много по-силно, отколкото е предполагал. Но нямаше ни най-малко желание да усложнява нещата. Отдавна бе решил какво точно е станало; знаеше собствената си история. Би могъл да приеме някоя по-обща поправка като току-що предложената; но в никакъв случай не би желал вмъкване на нови подробности.

Мод усети това. И ако тогава той криеше от нея, тя също бе крила от него. Никога нямаше да му разкаже за онази сутрин, когато баща им я повика в кабинета си и съобщи, че много се тревожи за душевното равновесие на брат й. Каза, че Джордж е под голямо напрежение, а отказва да си позволи дори ден почивка; затова на вечеря ще предложи двамата да отскочат до Абъристуит, а тя — иска или не иска — ще потвърди и ще настоява непременно да заминат. Така и стана. Джордж любезно, но упорито отказа на баща си, сетне отстъпи пред нейните молби.