Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Ето как сър Артър обясняваше защо той, Джордж, не може да има нищо общо с предполагаемата банда злодеи от Уайърли: „Първо, той е пълен въздържател, което само по себе си едва ли го прави желан за такава банда. Не пуши. Има много плах и нервен характер. Извънредно добър в учението“. Всичко това бе вярно, но в същото време невярно; ласкателно, но в същото време обидно; правдоподобно, но в същото време невероятно. Той не беше извънредно добър в учението, само старателен и усърден. Завърши училище с непълно отличие, получи бронзов, а не сребърен или златен медал от Бърмингамското адвокатско дружество. Нямаше съмнение, че е добър адвокат, Гринуей и Стентсън едва ли някога щяха да се мерят с него, но никога нямаше да излезе начело в професията. И доколкото можеше да прецени, не беше много плах. А ако сър Артър го преценяваше като нервен въз основа на предишната им среща в хотела, то за това имаше смекчаващи обстоятелства. Тогава седеше във фоайето, четеше вестника и почваше да се тревожи дали не е сбъркал часа или дори датата, когато изведнъж осъзна, че някакъв грамаден мъж с дебело палто стои само на няколко метра и го наблюдава втренчено. Как другояче да реагира човек, освен да се стресне? Джордж смяташе, че репутацията му на плах и нервен младеж вероятно е потвърдена, ако не и направо наложена от неговите родители. Не знаеше как е в другите семейства, но в дома на викария родителските представи за децата се развиваха далеч по-бавно от самите деца. Нямаше предвид само себе си; родителите му сякаш не забелязваха, че Мод е израснала, че става по-силна и по-способна. И като се замисли на тази тема, всъщност не му се вярваше да е бил чак толкова нервен при срещата със сър Артър. В ситуация, когато би било далеч по-вероятно да прояви нервност, той се обърна към препълнената съдебна зала със съвършено хладнокръвие — нали така писаха в Бърмингамския „Дейли Поуст“?

Вярно, не пушеше. Смяташе го за безсмислен, неприятен и скъп навик. Но и не виждаше никаква връзка с престъпното поведение. Шерлок Холмс се славеше като пушач на лула — и сър Артър също, доколкото бе чувал, — но това не ги правеше кандидати за престъпна банда. Вярно бе също, че е пълен въздържател: последица от възпитанието, а не някакъв принципен отказ. Но без съмнение всеки съдебен заседател, всеки участник в комисия можеше да тълкува факта по различни начини. Въздържанието можеше да се изтъкне като признак на умереност, но и на крайности в характера. Можеше да е качество на човек, умеещ да контролира човешките си влечения; или пък качество на такъв, който устоява на порока, за да съсредоточи мислите си върху други, по-важни неща — тоест необикновен човек, може би дори фанатик.

Джордж в никакъв случай не подценяваше стойността и качеството на статиите. Те с изключително майсторство описваха поредица от обстоятелства, която изглежда тъй необичайна, че далеч надхвърля писателската фантазия. Джордж с гордост и благодарност препрочиташе слова като: докато не бъде изяснен всеки един от тези въпроси, върху административните анали на тази страна ще продължава да тегне черно петно . Сър Артър бе обещал да вдигне шум и този шум отекна далеч извън Стафордшър, далеч извън Лондон, далеч извън самата Англия. Ако сър Артър не бе разтръскал дървото, както се изразяваше сам той, вътрешното министерство едва ли би създало комисия; съвсем друг бе обаче въпросът как ще реагира сега комисията на шума и тръскането. Джордж имаше чувството, че сър Артър прекали с нападките срещу отношението на министерството към меморандума на мистър Йелвъртън, когато писа, че не може да си представи нещо по-абсурдно и несправедливо дори при ориенталския деспотизъм . Да обвиниш някого в деспотизъм навярно не бе най-добрият начин да го насърчиш за по-малко деспотизъм в бъдеще. А после и Изявлението за уликите срещу Ройдън Шарп…

— Джордж! Много се извинявам. Забавиха ни.

Сър Артър не е сам. До него стои красива млада жена; тя изглежда самоуверена и великолепна с роклята си в зелен оттенък, чието название Джордж не знае. Жените разбират от подобни цветове. Тя се усмихва леко и протяга ръка.

— Това е мис Джийн Леки. — Сър Артър изглежда смутен. — Ходихме да… пазаруваме.

— Не, Артър, ти разговаряше — отсича жената сърдечно, но твърдо.

— Е, разговарях с продавача. Той е служил в Южна Африка и беше чиста любезност да го попитам…

— Все пак това е разговор, а не пазаруване.

Джордж е съвсем объркан от спора им.