Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Вярно — потвърди замислено нейният съпруг. — И аз съм го забелязвал. Той се смееше като луд при новолуние. Отначало си мислех, че се преструва, но веднъж го засякох да се хили съвсем сам.

— Но не разбирате ли… — започна сър Артър.

— Да се смееш не е престъпление — прекъсна го мисис Грейторекс. — Дори да се смееш като луд.

— Но не си ли помислихте…

— Сър Артър, нямам високо мнение за ума и способностите на стафордшърските полицаи. Мисля, че за това сме единодушни. А ако се тревожите за несправедливото обвинение срещу вашия млад приятел, то аз се тревожех да не би същото да сполети Ройдън Шарп. В крайна сметка можеше да излезе тъй, че вместо вашият приятел да се отърве, и двамата да отидат зад решетките като участници в една и съща банда, независимо дали тя съществува, или не.

Артър реши да приеме упрека.

— Ами оръжието? Казахте ли му да го унищожи?

— Не. Просто до ден-днешен не съм споменавала никому за това.

— Тогава може ли да ви помоля, мисис Грейторекс, да продължите мълчанието си още няколко дни? И един последен въпрос. Напомнят ли ви нещо имената Уокър и Гладуин — във връзка с братята Шарп?

Мистър и мисис Грейторекс поклатиха глави.

— Хари?

— Мисля, че си спомням Гладуин. Работеше с един каруцар. Не съм го виждал от години.

След като заръчаха на Хари да чака нови инструкции, Артър и секретарят му се върнаха да пренощуват в Бърмингам. Бяха им предложили по-удобен хотел в Канок, но Артър искаше да е сигурен, че ще намери чаша свястно бургундско след края на тежкия ден. На вечеря в хотел «Импириъл Фамили» той изведнъж си припомни израза в едно от писмата. Рязко хвърли настрани ножа и вилицата.

— Когато се хвали, че никой не може да го хване, злосторникът пише: «Аз съм от хитър по-хитър».

— Шарп! 10 10 Sharp — остър, хитър (англ.). — Б.пр. — възкликна Уд.

— Именно.

— Но кое е хлапето с нецензурния език?

— Не знам. — Артър се чувстваше доста потиснат от провала на тази своя догадка. — Може би някое съседско момче. Или някой от двамата братя го е измислил.

— И какво ще правим сега?

— Продължаваме.

— Но аз си мислех, че ние… че вие разгадахте всичко. Ройдън Шарп е злодеят. Двамата с Уоли Шарп са автори на писмата.

— Съгласен съм, Уди. Кажи ми сега защо злодеят е Ройдън Шарп.

Уд отговори, като броеше на пръсти.

— Защото е показал конския ланцет на мисис Грейторекс. Защото раните на животните — срязани мускули, без острието да стига до вътрешностите — може да са нанесени само с такъв необичаен инструмент. Защото е работил в месарница и на кораб за добитък, следователно знае как да се държи с животните и как да ги наранява. Защото може да е откраднал ланцета от кораба. Защото по време писмата и нападенията срещу животни съвпадат с неговото присъствие в Уайърли. Защото в писмата откриваме прозрачни намеци за неговите пътувания и занимания. Защото е известен с пакостите си. Защото младата луна му влияе.

— Превъзходно, Уди, превъзходно. Добре представено обвинение, основано на обстоятелства и косвени улики.

— О — промърмори разочаровано секретарят. — Пропуснах ли нещо?

— Не, нищо. Ройдън Шарп е нашият човек, няма ни най-малко съмнение. Но се нуждаем от още конкретни доказателства. Най-вече от конския ланцет. Трябва да го открием. Шарп знае, че сме в областта, и ако има поне капка здрав разум, вече ще го е изхвърлил в най-дълбокото езеро.

— А ако не е?

— Ако не е, тогава ти и Хари Чарлсуърт случайно ще се натъкнете на ланцета и ще го конфискувате.

— Значи случайно ще се натъкнем?

— Съвсем случайно.

— И ще го конфискуваме?

— Именно.

— Имате ли някакви препоръки за начина ни на действие?

— Откровено казано, мисля, че ще е по-добре да не знам твърде много. Но по тия места хората навярно все още имат навика да оставят къщите си отключени. Ако се стигне до пазарлък, предлагам използваната сума да бъде вписана в домакинските сметки на Ъндършоу, а точното перо оставям на твоя избор.

Уд бе силно раздразнен от лекомислието на шефа си.

— Шарп едва ли ще ни се зарадва, ако почукаме на вратата и кажем: «Извинете, бихте ли ни дали ланцета, с който изкормвахте животните, за да го покажем на полицията?»

— Много си прав — разсмя се Артър. — Така няма да стане. Ще трябва да бъдете по-изобретателни. Да проявите малко повече хитрост. Или пък да действате по-решително. Например един от вас може да го задържи някъде, да речем, в кръчма, докато другият… Тя спомена кухненския бюфет, нали? Но всъщност оставям всичко на вас.