Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Той посегна към чантата до краката си и когато след малко напусна «Изгряващото слънце», сър Артър носеше под мишница пет-шест кратки очерка за местния живот (Мислех си да ги озаглавя «Винетки»), за чиито литературни достойнства бе обещал да даде преценка.

— Ройдън Шарп. Това е ново име в разследването. Как да го издирим? Имаш ли идея, Хари?

— О, да — каза Хари. — Не исках да го споменавам пред Уин в случай, че пийне повечко и се раздрънка. Той беше подопечен на мистър Грейторекс.

— Грейторекс!

— Имаше двама братя Шарп, Уоли и Ройдън. Единият ходеше на училище заедно с мен и Джордж, макар че след толкова време вече не си го спомням. Но мистър Грейторекс може да ви разкаже за тях.

Върнаха се с влака две спирки назад по линията до гара «Уайърли-Чърчбридж», а оттам тръгнаха пеш към фермата Литълуърт.

Мистър и мисис Грейторекс се оказаха добродушно семейство в напреднала възраст, гостоприемни и откровени. Артър почувства, че поне този път няма да има стъргалки, бира и пресмятания дали точната цена на информацията е два шилинга и три пенса или два шилинга и четири пенса.

— Уоли и Ройдън Шарп бяха синове на моя изполичар Питър Шарп — започна мистър Грейторекс. — Доста диви момчета. Не, може би не съм прав. Ройдън беше див. Спомням си как веднъж подпали купа сено и баща му трябваше да я плати. Уоли беше не толкова див, колкото странен. Изгониха го от училище… от Уолсол. И двамата учеха там. Доколкото чух, Ройдън бил мързелив и буен, макар че така и не узнах подробности. Тогава Питър го прати в училище «Уисбич», но и там не излезе нищо добро. Затова го даде да чиракува при един месар в Канок, мисля, че се казваше Мелдън. После, към края на деветдесет и трета година, работата опря и до мен. Бащата на двете момчета умираше и ме помоли да стана попечител на Ройдън. Човешко е, обещах на Питър да сторя каквото мога. Постарах се, но Ройдън беше просто неуправляем. Крадеше, чупеше, лъжеше непрестанно… на нито една работа не се задържаше. Накрая му казах, че има две възможности. Или му спирам издръжката и го предавам на полицията, или отива моряк.

— Знаем кое е избрал.

— Уредих го за юнга на «Генерал Робъртс», собственост на «Луис Дейвис & Ко».

— Кога беше това?

— В края на 1895 година. Последните дни. Мисля, че отплава на 30 декември.

— И от кое пристанище, мистър Грейторекс? — Артър вече знаеше отговора, но нетърпеливо се приведе напред.

— От Ливърпул.

— И колко време остана на «Генерал Робъртс»?

— Е, поне веднъж се задържа на едно място. Около четири години по-късно завърши моряшкото си обучение и получи свидетелство за трети помощник. След това се завърна.

— През 1903 година ли?

— Не, не. По-рано. През 1901-ва, сигурен съм. Но не остана дълго. Хвана се с един кораб, който превозваше добитък от Ливърпул до Америка. Десет месеца служи на него. А после се прибра за постоянно. Това вече трябва да е било през 1903 година.

— Превозвал е добитък, значи. А къде е сега?

— В бащината си къща. Но се е променил много. Ожени се.

— Подозирахте ли, че може той или братята му да пишат писмата от името на сина ви?

— Не.

— Защо?

— Нямаше причини. Освен това според мен той беше твърде мързелив и му липсваше въображение.

— Позволете ми една догадка. Имаха ли и по-малък брат… да речем, хлапе с доста необуздан език?

— Не, не. Бяха само двамата.

— Или по-малък приятел, който да е бил постоянно с тях?

— Не. Нищо подобно.

— Ясно. А негодуваше ли Ройдън Шарп от вашето попечителство?

— Да, често. Не разбираше защо отказвам да му дам всички пари, които остави баща му. Не че бяха много. Тъкмо затова бях решил още по-твърдо да не му давам да ги пропилее.

— Другият брат… Уоли… той ли беше по-големият?

— Да, сега трябва да е на около трийсет.

— Значи той е ходил на училище заедно с Хари? — Чарлсуърт кимна. — Казахте, че бил странен. В какъв смисъл?

— Странен. Сякаш не беше от тоя свят. По-точно не мога да се изразя.

— Някакви признаци за религиозна мания?

— Не, доколкото знам. Умно момче беше Уоли. Имаше мозък в главата.

— Дали в Уолсол е изучавал Милтън?

— Не, доколкото знам.

— А след училището?

— За известно време беше чирак на един електротехник.

— Което му е давало възможност да пътува из близките градове?

Мистър Грейторекс се озадачи от въпроса.

— Разбира се. Както мнозина други.

— А… братята още ли живеят заедно?

— Не, Уоли напусна страната преди година-две.

— Закъде замина?