Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Когато за пръв път се е заел с тази задача, мистър Йелвъртън е получил писмо от 8 ноември 1903 година с личния подпис на капитан Ансън, което гласи: «Редно е да ви уведомя, че само ще си загубите времето в безплодни опити да докажете, че поради своето обществено положение и «добър характер» Джордж Ейдълджи не би могъл да пише оскърбителни и гнусни писма. Баща му не по-зле от мен познава неговата склонност към анонимни писания, а и неколцина други са осведомени по въпроса.»

Ейдълджи и баща му са заявили под клетва, че първият никога през живота си не е писал анонимни писма, а когато мистър Йелвъртън е помолил за имената на тия «неколцина други осведомени», така и не получил отговор. Струва си да изтъкнем, че горното писмо е било изпратено веднага след присъдата и е целяло да пресече в зародиш борбата за милосърдие. Определено прилича на ритник срещу повален враг.

Ако това не разтърси Ансън, помисли си Артър, значи има железни нерви. Представи си вестникарските уводни статии, питанията в парламента, сладкодумните изявления на вътрешното министерство и може би дългото търсене из чужбина, докато намерят някое затънтено кътче, където да назначат бившия полицейски началник. Може би на Антилските острови. Жалко за мисис Ансън, която беше приятна събеседничка. Но тя без съмнение щеше да изтърпи заслуженото унижение на съпруга си по-леко, отколкото майката на Джордж бе понесла незаслуженото унижение на сина си.

«Дейли Телеграф» публикува разкритията на Артър в два последователни броя — от 11 и 12 февруари. Материалите бяха разположени добре и си личеше, че метранпажът се е постарал. Артър изчете отново собствените си думи до гръмотевичното им заключение:

Вратата е затръшната пред лицата ни. Сега се обръщаме към най-висшия съд, който никога не греши, ако фактите са изложени правилно, и питаме обществеността на Великобритания дали това трябва да продължава и занапред.

Читателската реакция бе страхотна. Скоро момчето, което доставяше телеграми, научи наизуст пътя до Ъндършоу. Бари Мередит и други професионални литератори изказаха своята подкрепа. Читателската страница на «Телеграф» бе пълна със спорове относно зрението на Джордж и грешката на защитата, че не го е изтъкнала. Майката на Джордж добавяше своите свидетелски впечатления:

Непрестанно говорех на адвоката за изключително слабото зрение на сина ми, който е късоглед още от дете. Според мен това само по себе си беше достатъчно доказателство, че не би могъл да излезе в полето по тъй наречения «път», непроходим нощем дори за хора с добро зрение. Изпитвах тъй силна увереност, че изпаднах в отчаяние, когато по време на показанията не ми дадоха възможност да говоря за слабото му зрение. Отделиха ми съвсем кратко време, а и навярно мнозина вече се отегчаваха от процеса… Зрението на сина ми винаги е било толкова слабо, че когато пишеше, той се привеждаше съвсем близо до листа, вестниците и книгите повдигаше плътно пред очите си, а когато излизаше на разходка, трудно разпознаваше хората. Когато имахме среща някъде, винаги чувствах, че трябва аз да го търся, а не той мен.

Други писма настояваха за издирване на Елизабет Фостър, анализираха характера на полковник Ансън и се разпростираха върху темата за наличието на банди в Стафордшър. Един читател обясняваше колко лесно могат да се измъкнат конски косми от канавацата, използвана за подплънка на всяко сако.

Имаше писма от спътници на Джордж във влака, от някой си «Хампстедски наблюдател» и от «Приятел на парсите». Доктор Арун Чандер Дат от Кеймбридж държеше да изтъкне, че осакатяването на добитък е престъпление, абсолютно неприсъщо за източната натура. Доктор Чаури Муту от Ню Кавъндиш Стрийт напомняше на читателите, че цяла Индия следи случая и от него зависят името и честта на Англия.

Три дни след отпечатването на втората статия в «Телеграф» Артър и мистър Йелвъртън бяха приети във вътрешното министерство от мистър Гладстон, сър Макензи Чеймбърс и мистър Блакуел. Беше уговорено да не се разгласяват подробности от разговора. Срещата продължи час. След нея сър А. Конан Дойл заяви, че двамата с мистър Йелвъртън са били приети с любезност и разбиране , и той твърдо вярва , че вътрешното министерство ще стори всичко възможно, за да изясни случая.

Отказът от авторски права помогна историята да се разпространи не само в Централна Англия, но и по целия свят. Агенцията за вестникарски изрезки едва смогваше да предостави всичко на Артър, а самият той бързо свикна с дежурното заглавие, повтарящо един и същ глагол на различни езици: ШЕРЛОК ХОЛМС РАЗСЛЕДВА.