Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Изводът?

Но Ансън явно не бързаше да стигне до извода.

— Обвиняемият, както бе отбелязано в съда, няма много приятели.

— Мислех си, че е член на знаменитата банда от Уайърли.

Ансън не обърна внимание на заяждането.

— Нито приятели мъже, нито пък приятелки от нежния пол. Никога не са го виждали да върви под ръка с момиче. Та било то обикновена прислужница.

— Не подозирах, че сте го следили толкова внимателно.

— Не спортува. Забелязахте ли? Великите, мъжествени английски игри — крикет, футбол, голф, тенис, бокс — всички те са му чужди. И стрелбата с лък — добави полицейският началник. Позамисли се и завърши: — И гимнастиката.

— Очаквате човек с осем диоптъра късогледство да излезе на боксовия ринг, иначе ще го пратите в затвора?

— А, зрението му, то обяснява всичко. — Ансън усети как раздразнението на Дойл расте и се помъчи да го вбеси още повече. — Да, един нещастен, самотен книжен плъх с изпъкнали очи.

— И какво?

— Мисля, че сте учили за офталмолог?

— За известно време имах кабинет на Девъншър Плейс.

— И срещнахте ли много случаи на екзофталмия 9 9 Екзофталмия — ненормална изпъкналост на очната ябълка. — Б.пр. ?

— Не. Откровено казано, имах малко пациенти. Пренебрегваха ме до такава степен, че можех да отделя време за литературни съчинения. В крайна сметка отсъствието им се оказа изненадващо благотворно.

Ансън забеляза демонстрацията на самодоволство, но продължи по-нататък:

— И какво болестно състояние свързвате с екзофталмията?

— Понякога тя е следствие от магарешка кашлица. И, разбира се, страничен ефект при удушаване.

— Според широко разпространеното убеждение, екзофталмията е свързана с нездравословно висока степен на сексуално желание.

— Глупости!

— Без съмнение, сър Артър, вашите пациенти на Девъншър Плейс са били твърде изтънчени.

— Това е абсурд.

Нима бяха паднали до нивото на суеверията и народните предания? И да чуе това от един полицейски началник?

— Разбира се, подобно наблюдение не може да се представи като доказателство. Но е често отбелязвано от ония, които работят с определени престъпни кръгове.

— Въпреки всичко си остава пълна глупост.

— Както желаете. Сега трябва да разгледаме и странното разположение на леглата в дома на викария.

— Което категорично доказва невинността на младежа.

— Споразумяхме се тази вечер да не променяме убежденията си. Но все пак нека разгледаме това разположение на леглата. Момчето е… на колко години? на десет?… когато сестра му се разболява. От този момент майка и дъщеря спят в една стая, бащата и по-големият син също делят обща спалня. Късметлията Хорас си има собствена стая.

— Да не би да намеквате… да не би да намеквате, че в онази стая се е случило нещо гнусно?

Какво целеше Ансън, за бога? Съвсем ли се беше побъркал?

— Не, Дойл. Точно обратното. Абсолютно съм сигурен, че в онази стая не се е случило съвършено нищо. Нищо освен сън и молитви. Нищо не се е случило. Нищо. Кучето не е лаяло, ако ми позволите израза.

— Тогава…?

— Както казах, доказателствата са пред очите ви. От десетгодишна възраст едно момче спи в заключена стая заедно с баща си. Нощ подир нощ, през целия пубертет и през ранните мъжки години. Брат му напуска дома — и какво се случва? Наследява ли той стаята на брат си? Не, странното поведение продължава. Той е самотно момче, сетне самотен младеж с уродлива външност. Никога не е виждан с представителка на нежния пол. И все пак можем да предположим, че изпитва нормални желания и копнежи. А ако въпреки вашия скептицизъм повярваме на разпространеното мнение за екзофталмията, значи е бил измъчван от още по-силни желания и копнежи. Ние сме мъже, Дойл, и разбираме тия неща. Познаваме рисковете на юношеството и ранната мъжка възраст. Знаем, че често изборът трябва да бъде направен между плътското самозадоволяване, което води до морален и физически упадък, та дори и до престъпно поведение, или здравословното отклоняване на тия стремежи чрез активна спортна дейност. По волята на щастливите обстоятелства Ейдълджи е бил възпрепятстван да поеме първия път и сам е избрал да се откаже от втория. И макар да признавам, че едва ли би постигнал нещо в бокса, остават например гимнастиката, физкултурата и онази нова американска дисциплина, наречена културизъм.

— Да не би да намеквате, че в нощта на престъплението е имало… някаква сексуална цел?

— Не, не в прекия смисъл. Но вие ме питате какво вярвам и защо. Нека приемем за миг повечето ви твърдения за младежа. Той е отличен ученик, гордост за своите родители, моли се в бащината църква, не пуши, не пие, упорито работи като адвокат. Но и вие на свой ред трябва да приемете вероятността медалът да има и обратна страна. Как може да няма, като знаем необикновения му произход, пълната му изолация, затворения живот и неудовлетворените желания. Денем той е усърден член на обществото. Ала нощем понякога се поддава на нещо варварско, нещо заровено в черните дълбини на душата му, нещо, което навярно самият той не разбира.