Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Вие казахте, че случаят на Уайлд е патологичен. Защо не и този на Ейдълджи? Мисля, че адвокатът е бил под напрежение месеци наред. Сериозно, може би непоносимо напрежение. Вие сам нарекохте просешкото му писмо «отчаяно». Може да се е случило нещо патологично, може в кръвта му да е изплувала някаква склонност към зло.

— Половината му кръв е шотландска.

— Вярно.

— А другата половина е парси. Най-образованото и заможно съсловие в Индия.

— Не се съмнявам. Не случайно ги наричат «евреите на Бомбай». Също тъй не се съмнявам, че донякъде е виновна тази смес на кръвта.

— Собствената ми кръв също е смес от шотландска и ирландска — каза Дойл. — Кара ли ме това да коля добитък?

— Изпреварихте ме. Кой англичанин, кой шотландец — дори и наполовина шотландец — би вдигнал нож срещу кон, крава, овца?

— Забравяте миньора Фарингтън, който извърши точно това, докато Джордж беше в затвора. Но да ви питам на свой ред: кой индиец би сторил това? Нали там обожествяват животните?

— Вярно. Но когато кръвта е смесена, започват бедите. Възниква непримиримо противоречие. Защо човешкото общество навсякъде се отвращава от мелеза? Защото душата му се разкъсва между стремежа към цивилизация и влечението на варварството.

— И коя кръв смятате отговорна за варварството — шотландската или индийската?

— Не се шегувайте, Дойл. Вие сам вярвате в кръвта. Вярвате в расата. На вечеря ми разказахте как майка ви гордо е проследила родословието си пет века назад. Простете ми, ако цитирам погрешно, но си спомням, че малцина благородници на този свят могат да се похвалят с родословно дърво като вашето.

— Правилно цитирате. Нима казвате, че Джордж Ейдълджи е разрязвал коремите на конете защото така са правели преди пет века неговите прадеди в Персия или откъдето там са дошли?

— Нямам представа дали са имали варварски обичаи или ритуали. Може би да. Може би самият Ейдълджи не е разбирал какво го тласка към тия постъпки. Импулс отпреди векове, изплувал на повърхността поради някакъв внезапен и печален каприз на смесената кръв.

— Наистина ли вярвате, че е било така?

— Да, нещо подобно.

— Ами Хорас?

— Хорас ли?

— Хорас Ейдълджи. Роден от същата смесена кръв. Сега уважаван служител в правителството на Негово величество. В данъчния инспекторат. Да не би да намеквате, че и Хорас е участвал в бандата?

— Не намеквам.

— Защо не? Той има същите основания.

— Пак ви повтарям, не се шегувайте. Първо, Хорас Ейдълджи живее в Манчестър. Освен това аз само казвам, че смесената кръв поражда тенденция, склонност при определени крайни обстоятелства да се изпадне във варварство. Няма спор, че мнозина мелези водят напълно почтен живот.

— Освен ако нещо не задейства тази тенденция…

— Както пълнолунието поражда лудост у някои цигани и ирландци.

— Никога не ми е влияло така.

— Става дума за ирландското простолюдие, драги ми Дойл. Нищо лично.

— Добре, каква е разликата между Джордж и Хорас? Защо според вас единият се е отдал на варварство, а другият не… поне засега?

— Имате ли брат, Дойл?

— Имам. По-малък. Инес. Той е военен.

— Защо не пише детективски разкази?

— Тази вечер не аз съм теоретикът.

— Защото обстоятелствата са различни дори когато става дума за братя.

— Пак повтарям, защо не Хорас?

— Обясненията са под носа ви, Дойл. Всичко бе изнесено пред съда от самото семейство. Изненадан съм, че сте го пропуснали.

Дойл съжали, че на идване не се е регистрирал в хотел «Белия лъв». Тази вечер май би му се искало да рита мебелите.

— От опит знам, че подобни случаи, изглеждащи за външния наблюдател колкото отвратителни, толкова и озадачаващи, често излизат свързани с неща, за които не се говори в съда по обясними причини. Теми, обикновено разисквани между стените на пушалнята. Но както разбрах от разказа ви за мистър Оскар Уайлд, вие сте светски човек. Имате и медицинско образование, доколкото си спомням. И ако не греша, заминали сте да подкрепите нашата армия в Южноафриканската война.

— Всичко това е вярно.

Накъде го водеше този тип?

— Вашият приятел Ейдълджи е на трийсет години. Неженен.

— Както мнозина на неговата възраст.

— И вероятно ще остане такъв.

— Особено след като е лежал в затвора.

— Не, Дойл, проблемът не е там. Винаги се намират вулгарни жени, привличани от полъха на затвора. Пречката е другаде. Пречката се крие в това, че вашият човек е опулен мелез. Няма много кандидатки за такъв човек, не и в Стафордшър.