Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— И какво направи? В Саутсий имам предвид.

— Какво направих ли? Повторих му, че е в цветущо здраве, той отвърна, че не плаща на лекар, за да му казват такива неща, тогава го пратих да си търси друг лекар, който ще му открие каквато болест си пожелае.

Джийн се разсмива на описанието, но към веселието й се примесва лека тъга, че не е била там, не е могла да бъде там. Вярно, бъдещето е тяхно, но изведнъж й се иска да можеше да има поне късче от миналото.

— Какво ще правиш сега?

— Знам точно какво да направя. Ансън си мисли, че съм подготвил този доклад с намерението да го пратя на вътрешното министерство, където ще събира прах и ще бъде споменато мимоходом в някой вътрешен отчет, който може накрая да види бял свят, когато всички сме мъртви. Нямам намерение да играя тази игра. Ще публикувам разкритията си колкото се може по-нашироко. Във влака го обмислих. Ще предложа доклада си на «Дейли Телеграф», където, смея да вярвам, ще го отпечатат с радост. Но ще направя и нещо повече. Ще ги помоля да сложат надпис «Без авторски права», тъй че другите вестници — особено в Мидланд — да могат да го публикуват безплатно и в пълен размер.

— Великолепно. И толкова щедро.

— Това между другото. Въпрос на ефективност. Освен това ще се погрижа да изложа с пределна яснота позицията на капитан Ансън по случая, предубедената му намеса от самото начало. Щом иска моите любителски догадки за дейността му, ще ги има. И когато приключа с него, може да открие, че професионалното му бъдеще не е толкова светло, колкото предполага.

— Артър, ако ми разрешиш…

— Да, скъпа.

— Може би е за предпочитане да не превръщаш това в лична вендета срещу капитан Ансън.

— Не виждам защо не. До голяма степен злото се корени именно в него.

— Имам предвид, скъпи Артър, че не бива да позволяваш капитан Ансън да те отклонява от първоначалната цел. Защото ако допуснеш това, той ще е най-доволен.

Артър я поглежда с гордост и радост. Препоръката е не само полезна, но и много интелигентна.

— Напълно си права. Няма да мачкам Ансън повече, отколкото се налага в полза на Джордж. Но няма и да му се размине. Ще опозоря и него, и цялата полиция с втората част на разследването си. Мъглата около виновника започва да се разсейва и ако успея да докажа, че е бил под носа на Ансън от самото начало, а той не си е мръднал пръста, какво му остава, освен да напусне поста? Когато приключа с тази история, ще се погрижа стафордшърската полиция да бъде реорганизирана от горе до долу. Пълен напред!

Той забелязва усмивката на Джийн, която изглежда изпълнена едновременно с възхита и умиление. Неустоима комбинация.

— И като стана дума, скъпа, мисля, че е крайно време да набележим дата за сватбата. Иначе хората може да те помислят за безсъвестна флиртаджийка.

— Мен ли, Артър? Мен ли?

Артър се разсмива и посяга към ръката й. Пълен напред, мисли си той, инак парният котел може да гръмне.

След завръщането си в Ъндършоу Артър взе перото и седна да си разчисти сметките с Ансън. Онова писмо до викария — «вярвам, че ще мога да постигна сурова присъда за злодея» — имало ли е някога по-ярък пример на грубо предубеждение от страна на полицейски служител? Артър усети как гневът му се разпалва, докато преписваше думите; усещаше и как го отрезвява съветът на Джийн. Трябваше да свърши онова, което ще е най-полезно за Джордж; да избягва безпочвените обвинения; и моралната му присъда срещу Ансън трябваше да е непоклатима. Отдавна не се бяха отнасяли към него тъй снизходително. Е, сега и Ансън щеше да узнае какво е.

Сега [започна той] не се съмнявам, че капитан Ансън е бил напълно искрен в своята неприязън към Джордж Ейдълджи, без да осъзнава собствените си предразсъдъци. Би било глупаво да мисля другояче. Но хора с неговото положение нямат право на подобни чувства. Те са прекалено могъщи, другите са прекалено слаби, а последиците са твърде ужасни. Сега, докато проследявам хода на събитията, виждам как тази неприязън на полицейския началник е попивала все по-дълбоко, докато е наситила цялата служба, и когато Джордж Ейдълджи е попаднал в ръцете на полицаите, те не са му въздали и най-елементарното правосъдие.

Преди случая, в хода на следствието и след него високомерието на Ансън беше също тъй безгранично, както и предразсъдъците му.

Не знам какви доклади на Ансън са попречили на вътрешното министерство да възстанови правдата, но със сигурност знам, че вместо да оставят поваления човек на мира, са били хвърлени неимоверни усилия да бъде опетнен както той, така и баща му, за да се вдъхне страх на всеки, който би проявил желание да разследва случая.