Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Нямам намерение да го питам. А и той очевидно не е фалирал.

— Така е. Подозирам, че е получил помощ от майка си.

— Или може би в Бърмингам други хора са му оказали същото доверие, което той е оказал на своя приятел.

Ансън си помисли, че Дойл е колкото наивен, толкова и упорит.

— Възхищавам се… на вашата романтична жилка, сър Артър. Това ви прави чест. Но простете ми, ако смятам представите ви за нереални. Както и цялата ви кампания. Вашият човек бе пуснат от затвора. Свободен е. Какъв смисъл има да нажежавате общественото мнение? Искате вътрешното министерство да преразгледа случая? Преразглеждало го е безброй пъти. Искате комисия? Защо си мислите, че тя ще ви даде каквото желаете?

— Ще има комисия. Ще постигнем пълно оправдание. Ще издействаме обезщетение. Нещо повече, ще установим самоличността на истинския престъпник, вместо когото пострада Джордж Ейдълджи.

— О, и това ли?

Ансън почваше да се дразни не на шега. Вечерта можеше да е толкова приятна: двама мъже, наближаващи петдесет, единият син на граф, другият рицар на кралството, и двамата заместник главни съдии в своите графства. Общото помежду им бе много повече от противоречията… и все пак започваха да се озлобяват.

— Дойл, позволете да ви изтъкна две неща. Вие очевидно си въобразявате, че в течение на години е имало някаква непрестанна линия на преследване — писмата, измамите, осакатените животни, допълнителните заплахи. Смятате още, че полицията обвинява за всичко вашия приятел. Докато вие пък обвинявате някакви престъпници — известни или неизвестни, но едни и същи престъпници. Къде е логиката в двата подхода? Ние повдигнахме срещу Ейдълджи само две обвинения и дори второто бе оттеглено. Предполагам, че в много отношения е невинен. Подобна епидемия от престъпност рядко е дело на един човек. Той може да е водач, може и да е обикновен последовател. Може да е видял ефекта от едно анонимно писмо и да е решил да се пробва. Може да е видял ефекта от някоя измама и да е решил да си поиграе на същото. Чул е за банда, осакатяваща животни, и е решил да се включи… Втората ми мисъл е следната. Виждал съм хора, които навярно са виновни, да бъдат обявявани за виновни, както и хора, които навярно са невинни, да бъдат обявявани за виновни. Не ме гледайте изненадано. Знам случаи на погрешно обвинение и погрешна присъда. Но в такива случаи пострадалият рядко е тъй невинен, както биха желали поддръжниците му. Позволете ми например едно предположение. За пръв път сте се срещнали с Джордж Ейдълджи в хотелско фоайе. Доколкото знам, закъснели сте за срещата. Видели сте го в определена поза, която ви е внушила, че е невинен. Нека да ви изтъкна един прост факт. Джордж Ейдълджи е бил там преди вас. Очаквал ви е. Знаел е, че ще го наблюдавате. И съответно е заел най-изгодната поза.

Дойл не отговори, само вирна брадичка и яростно засмука пурата. Ансън почваше да си мисли, че той е адски упорит, тоя шотландец, ирландец или за какъвто там се представяше.

— Искате той да е напълно невинен, нали? Не просто невинен, а напълно невинен. От опит го знам, Дойл, никой не е напълно невинен. Съдът може да оправдае някого, но това съвсем не означава невинност. Почти никой не е невинен.

— Ами Исус Христос?

О, за бога, помисли си Ансън. Сега ще ме вкарва в ролята на Пилат Понтийски.

— Е, от чисто правна гледна точка — каза той с добродушен тон — може да се твърди, че Спасителят е помогнал обвинението да се насочи срещу Него.

Този път бе ред на Дойл да усети, че се отклоняват от темата.

— Тогава позволете ми един въпрос. Според вас какво се е случило в действителност?

Ансън се разсмя, може би малко по-весело, отколкото се полагаше.

— За жалост това е въпрос от детективската литература. Това искат вашите читатели и вие им го осигурявате тъй успешно. Кажете ни какво се е случило в действителност. Повечето престъпления, Дойл — всъщност почти всички престъпления, стават без свидетели. Крадецът изчаква къщата да опустее. Убиецът изчаква жертвата да остане сама. Човекът, който осакатява коне, изчаква да падне нощ. Ако има свидетел, той най-често е съучастник, тоест още един престъпник. Заловиш ли престъпника, той лъже. Винаги. Разделиш ли двамата съучастници, те разказват различни лъжи. Ако накараш единия да предаде другия, онзи измисля нова лъжа. Можем да впрегнем по един-единствен случай всички служители на стафордшърската полиция и пак няма да разберем какво се е случило в действителност , както се изразихте. Не развивам философска теория, просто съм практичен. Онова, което знаем, което научаваме в крайна сметка, е достатъчно за присъда. Простете, че ви изнасям лекции за реалния свят.