Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Не си струваше да спори.

— Едва ли можем да наречем «тъпи ченгета» образи като Лестрейд, Грегсън, Хопкинс и… о, не исках да…

— Не, напълно ви разбирам, Дойл. Но в реалния свят…

От този момент Дойл престана да слуша. Ала умът му бе захапал израза «в реалния свят». Колко лесно разбираха всички кое е реално и кое не. Светът, където един оклеветен млад адвокат излежава несправедлива присъда в «Портланд»… светът, където Холмс разплита загадки, непосилни за Лестрейд и неговите колеги… или отвъдният свят зад затворената врата, през която тъй лесно се бе промъкнала Туй. Някои вярваха само в един от тези светове, други в два, но малцина — в трите. Защо хората си въобразяваха, че прогресът означава да вярваш по-малко вместо повече, вместо да се отваряш по-широко към вселената?

— … и затова, драги, без заповед от министерството не бих дал на инспекторите си спринцовки с кокаин, нито пък цигулки на сержантите и полицаите.

Дойл леко сведе глава, сякаш се признаваше за победен по въпроса. Но стига толкова игри и любезности.

— Да преминем на въпроса. Прочели сте моя анализ.

— Прочетох вашия… разказ — отвърна Ансън. — Печална история, трябва да кажа. Поредица от грешки. Всичко е могло да се предотврати още в зародиш.

Смирението на Ансън изненада Дойл.

— Радвам се да го чуя. Кои грешки имате предвид?

— На семейството. Там се е объркало всичко. Семейството на съпругата. Какво им е хрумнало? Какви са ги забъркали? Помислете си само, Дойл: вашата племенница настоява да се омъжи за някакъв парси, не можете да я разубедите, и какво правите тогава? Осигурявате му препитание… тук. В Грейт Уайърли. Все едно да назначите ирландски бунтовник за шеф на стафордшърската полиция.

— Склонен съм да се съглася с вас — отвърна Дойл. — Несъмнено неговият покровител е искал да докаже универсалността на англиканската църква. По мое мнение викарият е любезен и набожен човек, служещ на паството, доколкото му позволяват силите. Но назначаването на цветнокож свещеник на едно тъй грубо и недодялано паство неминуемо е предизвикало печални последици. Подобен експеримент в никакъв случай не бива да се повтаря.

Ансън погледна госта си с внезапно уважение и дори пренебрегна думите «грубо и недодялано». Изглежда, имаха по-близки позиции, отколкото бе очаквал. Трябваше да се досети, че сър Артър не може да е яростен радикал.

— И после да въведат в местното общество три нечистокръвни деца.

— Джордж, Хорас и Мод.

— Три нечистокръвни деца — повтори Ансън.

— Джордж, Хорас и Мод — повтори Дойл.

— Джордж, Хорас и Мод И-дал-джи.

— Прочетохте ли анализа ми?

— Прочетох вашия… анализ — Ансън реши този път да отстъпи за думата — и ви се възхищавам, сър Артър, както за упорството, така и за страстта. Уверявам ви, че ще запазя в тайна вашите аматьорски догадки. Не би било полезно за репутацията ви да станат публично достояние.

— Мисля, че би трябвало да оставите тази преценка на мен.

— Както желаете, както желаете. Онзи ден Бланш ми прочете интервюто за методите ви, което сте дали на «Странд» преди няколко години. Предполагам, че не са го изопачили сериозно.

— Не си спомням подобно нещо. Но и нямам навика да проверявам дума по дума.

— Вие описвате как при създаването на историите най-напред се заемате със завършека.

— Започване от края. Човек не може да избере пътека, ако не знае целта.

— Именно. А във вашия… анализ описвате как при първата си среща с Ейдълджи — във фоайето на някакъв хотел, ако не греша — сте го наблюдавали известно време и още преди разговора сте повярвали в неговата невинност, нали?

— Да. Поради съвсем ясно изложените съображения.

— Поради съвсем ясно почувстваните съображения, бих казал аз. Всичко, което описвате, произхожда от онова първо чувство. След като сте се убедили в невинността на онзи клетник, всичко си идва на място.

— А за вас всичко си е дошло на място, след като сте се убедили в неговата виновност.

— Моите изводи не се основаваха на интуиция в някакво си фоайе, а върху дългогодишните резултати от полицейски наблюдения и доклади.

— Вие сте набелязали момчето от самото начало. Писмено сте го заплашили със затвор.

— Опитах се да предупредя както момчето, така и баща му какви ще бъдат последиците, ако упорства да продължи по пътя, който явно беше поело. Според мен не греша във възгледите си, че полицейската работа не е само в наказанието, но и в профилактиката.