Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Но по времето — продължи сър Артър, — когато Катрин Пак, племенница на сър Денис, останала вдовица в Единбург, богатството на рода се стопило напълно. Тя била принудена да дава стая под наем. Именно така баща ми — наемателят — се запознал с майка ми.

— Очарователно — отбеляза мисис Ансън. — Крайно очарователно. А сега вие имате грижата да възстановите родовото богатство.

— Когато бях малко момче, много се измъчвах заради бедността на майка ми. Чувствах, че това е против самата й същност. Този спомен е част от енергията, която непрестанно ме тласка напред.

— Очарователно — повтори мисис Ансън, но вече не тъй убедено. Благородна кръв, тежки времена, възстановено богатство. Охотно приемаше подобни теми в някой роман, но когато се срещаше с тях на живо, бе склонна да ги смята за неправдоподобни и сантиментални. Питаше се докога ли ще трае сегашният възход на рода. Какво казваха за бързите пари? Едно поколение ги натрупва, второто им се радва, третото ги губи.

Но сър Артър, макар и малко суетен относно потеклото си, беше усърден сътрапезник. Прояви завиден апетит, макар че не коментира нито веднъж онова, което му сервираха. Мисис Ансън се питаше дали смята за вулгарно да хвали храната, или просто му липсват вкусови рецептори. На масата се пазеше пълно мълчание относно случая «Ейдълджи», състоянието на правосъдието, администрацията на сър Хенри Камбъл-Банърман и подвизите на Шерлок Холмс. Но успяха някак да се справят като тройка гребци без кормчия — сър Артър енергично гребеше от едната страна, а съпрузите Ансън действаха по-кротко с греблата от другата, за да поддържат правия курс.

След яйцата с аншоа Бланш Ансън долови мъжкото нетърпение около масата. Двамата явно копнееха за уединен кабинет, буен огън, запалена пура, чаша бренди и възможността по най-цивилизован начин да се хванат за гушите. Тя долавяше как към аромата на трапезата се примесва още нещо, първично и грубо. Изправи се и пожела лека нощ на противниците.

Господата минаха в кабинета на капитан Ансън, където пламтеше камината. Дойл забеляза блясъка на току-що донесени въглища в бронзовата кофа, лъскавите гръбчета на подвързани периодични издания, искрящата стойка за три гарафи, лакирания корем на грамадна препарирана риба в стъклена витрина. Всичко блестеше от чистота; дори чифтът рога от някакъв чуждестранен елен — може би скандинавски — бе привлякъл вниманието на прислугата.

Той взе пура от предложената му кутия и я размачка с пръсти. Ансън му подаде джобно ножче и кутия кибрит за пури.

— Не уважавам резачките за пури — заяви домакинът. — Винаги ще предпочитам приятния разрез на ножчето.

Дойл кимна и се зае с пурата, после метна отрязаното парче в камината.

— Доколкото чух, напредъкът на науката ни е дарил с ново изобретение — електрическа запалка за пури.

— Във всеки случай не е стигнало до Хайндхед — отвърна Дойл.

Той винаги отхвърляше покровителственото отношение на големия град към провинцията. Но сега долавяше у домакина стремеж да се наложи в собствения си кабинет. Е, защо пък да не му помогне?

— Този елен — подхвърли той — не е ли от Южна Канада?

— От Швеция е — отговори полицейският началник малко прибързано. — Вашият детектив не би допуснал подобна грешка.

А, значи оттам ще започне атаката, тъй ли? Дойл загледа как Ансън пали пурата си. В светлината на пламъчето върху вратовръзката му за миг блесна игла с формата на стафордски възел.

— Бланш чете книгите ви — продължи полицейският началник и леко кимна, сякаш това обясняваше всичко. — Тя много харесва и мисис Брадън 7 7 Мери Елизабет Брадън (1835–1915) — популярна английска авторка на сензационни и детективски романи. Създала първия литературен образ на жена детектив. — Б.пр. .

Дойл усети внезапна болка, нещо като литературен вариант на подагра. А Ансън побърза да го бодне още веднъж:

— Лично аз предпочитам Станли Уейман 8 8 Станли Джон Уейман (1855–1928) — популярен английски писател, автор на исторически приключенски романи. — Б.пр. .

— Превъзходно — отвърна Дойл. — Превъзходно.

И си помисли: по-добре да харесваш него, отколкото мен.

— Виждате ли, Дойл… Нали нямате нищо против да говоря откровено? Може и да не съм това, което бихте нарекли начетен човек, но като полицейски началник неизбежно имам по-професионален поглед към тия неща, отколкото повечето ви читатели. Напълно разбирам защо полицейските служители във вашите разкази са некадърници, то се налага от логиката на замисъла. Как другояче да блесне вашият детектив, ако не е обкръжен от тъпи ченгета?