Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Тия думи й звучат като лукаво изкушение, затова тя отговаря рязко:

— Чрез сеанси и въртене на масички?

— Което изглежда странно за външния човек, признавам. Както церемониите на твоята църква биха изглеждали странни за един привърженик на зороастризма. Тялото и кръвта на Христос върху поднос и в чаша — човекът би го помислил за чиста дивотия. Религиите — всички религии — са затънали в блатото на ритуалите и деспотизма. Ние не казваме: елате, молете се в нашата църква, следвайте повелите ни и може би някой ден ще бъдете възнаградени в отвъдното. Това е като пазарлък в дюкян за килими. Не, ние ще ви покажем още сега, приживе, реалността на някои психични явления, които доказват физическото преодоляване на смъртта.

— Значи не вярваш във възкресението на тялото?

— В смисъл, че лягаме в земята и гнием, а в някакъв бъдещ момент отново ще се възстановим? Не. Тялото е само куха черупка, вместилище, което захвърляме. Вярно, след смъртта някои души за известно време бродят из мрака, но това е само защото не са подготвени за прехода към отвъдното. Истинският спиритист, който разбира процеса, ще премине лесно и без страх. И ще може много по-бързо да се свърже със света, който е оставил зад себе си.

— Виждал ли си това?

— О, да. И се надявам да става все по-често, когато започна да разбирам повече.

Джийн усеща как я побиват тръпки.

— Надявам се да не станеш медиум, скъпи Артър.

Тя си представя как любимият й съпруг се превръща в застарял мошеник, който изпада в транс и говори с преправен глас. А новата лейди Дойл става известна като съпруга на мошеник.

— О, не, не притежавам подобна сила. Медиумите са много, много редки. Често са обикновени, смирени хора. Като Исус Христос например.

Джийн предпочита да премълчи.

— Ами моралът, Артър?

— Моралът не се променя. Истинският морал, искам да кажа — онзи, който идва от личната съвест и Божията любов.

— Нямам предвид теб, Артър. Разбираш ме. Ако хората — обикновените хора — не разполагат с църквата, която да им казва как да постъпват, тогава ще слязат до нивото на първобитната мизерия и себичност.

— Не виждам подобна алтернатива. Спиритистите, истинските спиритисти, са мъже и жени с високи морални достойнства. Мога да ти посоча неколцина. И техният морал е още по-висок, защото са по-близо до разбирането на духовната истина. Ако обикновените хора, за които намекваш, видят непосредствено доказателство за духовния свят, ако можем да осъзнаем колко близо е той до нас през цялото време, то първобитната мизерия и себичността ще престанат да ни привличат. Покажем ли истината, моралът сам ще се погрижи за себе си.

— Артър, прекалено избързваш.

Джийн усеща първите пристъпи на главоболие; дори се бои, че може да е мигрена.

— Разбира се. Целият живот е пред нас. И след това цялата вечност заедно.

Джийн се усмихва. Пита се какво ли ще прави Туй през цялата вечност, докато тя и Артър са заедно. Но разбира се, този проблем би възникнал при всяко положение, независимо дали истината е на страната на църквата или на онези долнопробни медиуми, които толкова са впечатлили нейния бъдещ съпруг.

Колкото до Артър, той е безкрайно далече от главоболието. Животът отново се раздвижва — първо случаят «Ейдълджи», а сега и този внезапен интерес на Джийн към истински важните неща. Скоро пак ще бъде в чудесна форма. На прага той прегръща търпеливата си приятелка и за пръв път след смъртта на Туй усеща, че реагира като бъдещ младоженец.

Артър каза на кочияша да спре пред стария затвор близо до хотел «Белия лъв». Странноприемницата се намираше точно срещу портата на Грийн Хол. Инстинктивно бе възприел тактиката да пристигне пеш. С пътна чанта в ръка той тръгна нагоре по отклонението от Личфийлд Роуд, опитвайки се да стъпва без много шум по чакълената алея. Когато пред него изникна къщата, осветена от косо падащите лъчи на бледото следобедно слънце, Артър спря в сянката на едно дърво. Защо пък методите на доктор Джоузеф Бел да не принудят архитектурата да разкрие своите тайни, също като човешката външност? И тъй: построена вероятно през двайсетте години на деветнайсети век; бяла гипсова мазилка; фасада в псевдогръцки стил; внушителен портал с две двойки гладки йонийски колони; по три прозореца от всяка страна. Три етажа — но за наблюдателното око в третия имаше нещо съмнително. Да, беше готов да се обзаложи, че зад тази редица от седем прозореца няма нито една таванска стая — просто архитектурен трик, за да изглежда къщата по-висока и по-внушителна. Не че сегашният обитател носеше вина за измамата. Надничайки вдясно отвъд къщата, Дойл видя градина с рози, тенис корт и лятна къща между два млади габъра.