Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Още първият ми поглед към мистър Джордж Ейдълджи бе достатъчен както да ме убеди, че е крайно невероятно да се окаже виновен в престъплението, за което са го осъдили, така и да ми подскаже поне част от причините, поради които е бил заподозрян.

Оттам нататък разказът тръгна стремително като спускаща се верига на кладенец със здраво изковани брънки. За два дни написа петнайсет хиляди думи. Може би щеше да добави и още нещо, когато пристигнеха допълнителните доклади от очните лекари и графолозите. Относно предполагаемата роля на Ансън в аферата почти не споменаваше — наивно е да очакваш от някого полезни отговори, ако си го нападнал още преди срещата. После Уд преписа всичко на машина и изпрати с препоръчана поща едно копие на полицейския началник.

Два дни по-късно от Грийн Хол, Стафорд, пристигна покана сър Артър да вечеря с капитан Ансън и съпругата му през идната седмица в ден по свой избор. Разбира се, предлагат му и да пренощува у тях. Нямаше никакъв коментар относно досието освен шеговития послепис: «Ако желаете, можете да доведете и мистър Шерлок Холмс. Мисис Ансън ще бъде очарована да се запознае с него. Известете ме, ако трябва да настаним и него.»

Сър Артър подаде писмото на секретаря си.

— Както изглежда, засега пести боеприпасите.

Уд кимна и благоразумно се въздържа от коментари относно послеписа.

— Е, Уди, сигурно не ти се иска да дойдеш в ролята на Холмс?

— Ако желаете, ще ви придружа, сър Артър, но знаете мнението ми за маскировката. — Покрай всичко друго, Уд смяташе, че след като вече е играл Уотсън, ролята на Холмс определено ще надхвърли актьорските му способности. — Навярно ще съм ви по-полезен, ако остана да потренирам билярд.

— Съвършено вярно, Алфред. Оставаш да пазиш крепостта. И да наблегнеш на двойните удари. Аз ще видя що за човек е Ансън.

Докато Артър планира пътуването до Стафордшър, Джийн наднича по-напред в бъдещето. Време е да се заеме с прехода си от търпелива приятелка към нетърпелива младоженка. Сега е януари. Туй почина през юли; очевидно Артър не може да се ожени, преди да минат дванайсет месеца. Още не са говорили за дата, но една есенна сватба изглежда напълно възможна. Петнайсет месеца — малцина биха се шокирали от подобен интервал. Сантименталните предпочитат пролетна сватба; според Джийн обаче есента е по-подходяща за повторен брак. И после меден месец на континента. В Италия, разбира се, и още… е, Константинопол я привлича отдавна.

Не може сватба без шаферки, но това отдавна е уредено: Лезли Роуз и Лили Лоудър-Саймъндс са набелязани за целта. Но не може и сватба без църква, а църквата означава религия. Мама е възпитала Артър като католик, но и двамата отдавна са обърнали гръб на тази религия: мама е приела англиканското вероизповедание, Артър предпочита неделния голф. Той дори крие средното си име Игнейшъс. Значи едва ли има шанс тя, католичка още от люлката, да се омъжи като такава. Това може да наскърби нейните родители, особено майка й; но ако трябва, Джийн е готова да плати тази цена.

А дали не трябва да плати и друга цена? Щом занапред ще бъде постоянно до Артър, длъжна е да погледне право в очите онова, от което досега се отдръпваше. В редките случаи, когато Артър споменаваше за интереса си към свръхестествените явления, тя бързаше да прекрати разговора. Тайно потръпваше от вулгарността и глупостта на тия хора: смешни старци се преструват, че изпадат в транс, дърти вещици с ужасяващи перуки се взират в кристални топки; наивници се държат за ръце в тъмното и подскачат от най-лекия шум. И това няма нищо общо с религията, тоест с морала. А идеята, че тези… тези безумни брътвежи привличат нейния любим Артър е колкото тревожна, толкова и невъобразима. Как може човек като Артър, надарен с несравнима логика, да си позволи да общува с такива хора?

Вярно, нейната първа приятелка Лили Лоудър-Саймъндс много си пада по въртенето на масички, но Джийн смята това за обикновен каприз. Не насърчава разговорите за спиритически сеанси, макар Лили да я уверява, че ги посещават почтени хора. Може би за да овладее инстинктивната си неприязън към темата, трябва първо да я обсъди с Лили. Не, това би било малодушие. В края на краищата тя се омъжва за Артър, а не за Лили.

И тъй, когато той идва, преди да продължи на север, тя го настанява да седне, слуша усърдно новините за разследването, сетне за негова явна изненада казва:

— Много бих искала да се запозная с онзи твой младеж.

— Наистина ли, скъпа? Той е много свястно момче, попаднало в ужасно положение. За него ще бъде чест и удоволствие.