Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Но?

— Но както винаги дадох показания за онова, което открих: количеството кръв от бозайник върху дрехите и тъй нататък. Нищо повече. Щом не мога да кажа как и кога петната са попаднали там, не мога и да коментирам по-нататък.

— На свидетелската скамейка, разбира се. Но между нас…

— Между нас казано, когато човек разпорва корема на кон, има много кръв и той не би могъл да контролира къде точно ще се пролее, особено ако върши деянието в тъмна нощ.

— Значи сте съгласен с мен? Не може да го е сторил, нали?

— Не, сър Артър, не съм. Много далеч съм от позицията ви. Между вашата и моята има голяма разлика. Така например всеки, който съзнателно възнамерява да нарани кон, би се сетил да си сложи престилка като касапите. Очевидна предпазна мярка. Но няколко пръски кръв може незабелязано да попаднат на други места.

— В съда не е споменато за престилка.

— Не това имам предвид. Просто ви давам различно обяснение. Трето обяснение е, че може да са участвали и други. Ако е действала банда, както се предполагаше, то младежът може да не е извършил осакатяването собственоръчно, а да е стоял отстрани и няколко капки кръв да са изцапали дрехите му.

— За това също не е споменато.

— Но имаше силни съмнения за съществуването на банда, нали?

— Имало е умишлени намеци за банда. Но нито грам доказателство.

— А другият човек, който нападна коня си?

— Грийн. Но дори и Грийн не е твърдял, че има банда.

— Сър Артър, напълно схващам вашата теза. Вие търсите доказателства в нейна подкрепа. Просто ви казвам, че има и други възможности, независимо дали са били изнесени пред съда.

— Напълно сте прав. — Артър реши да не настоява повече. — Може ли да поговорим за космите? В показанията си казвате, че сте събрали от дрехите двайсет и девет косъма и че при огледа под микроскоп те се оказали — ако си спомням добре думите ви — «подобни по дължина, цвят и структура» на онези по парчето кожа, изрязано от мъртвото пони.

— Точно така.

— «Подобни». Не казвате «съвършено еднакви».

— Да.

— Защото не са били съвършено еднакви?

— Не, защото това вече би било извод, а не наблюдение. Но щом са подобни по дължина, цвят и структура, спокойно би могло да се каже, че са съвършено еднакви.

— Изобщо ли не се съмнявате?

— Сър Артър, на свидетелската скамейка винаги предпочитам по-скоро да премълча, отколкото да говоря неща, в които не съм абсолютно уверен. Между нас казано, и при предложените от вас условия, ви уверявам, че космите по дрехите бяха от същото животно, чиято кожа изследвах под микроскоп.

— И точно от същата част ли?

— Не ви разбирам.

— От същото животно, но и от същата част на тялото, тоест от корема?

— Да.

— А космите по различни части от тялото на кон или пони би трябвало да се различават по дължина, може би също по дебелина и структура. Космите от опашката или гривата например трябва да са различни, нали?

— И тук сте прав.

— И все пак всичките двайсет и девет косъма, които изследвахте, бяха съвсем еднакви и идваха от едно и също място?

— Вярно.

— Може ли да си представим заедно нещо, доктор Бътър? Пак при пълна дискретност, между тези четири стени. Нека си представим — колкото и да е противно, — че отиваме да изкормим пони.

— Ако разрешите да ви поправя, понито не беше изкормено.

— Така ли?

— Според свидетелските показания кожата на корема е била разпрана и се наложило да го застрелят заради тежкия кръвоизлив. Но червата не са висели от раната, както би станало при изкормване.

— Благодаря. И тъй, представете си, че отиваме да нараним пони. Трябва да се приближим до него, да го успокоим. Да го галим, може би да му говорим, да го потупаме по хълбока. Представете си как ще го държим, докато извършваме деянието. Ако искаме да разпорим корема, вероятно ще застанем до хълбока му, може би ще преметнем ръка през гърба, за да го удържаме на място, докато посягаме надолу с инструмента, който използваме.

— Не знам. Никога не съм присъствал на подобна чудовищна сцена.

— Но не оспорвате, че вероятно би станало точно така. Аз самият имам коне, те са нервни създания дори и при най-спокойни обстоятелства.

— Ние с вас не сме били там. А и не става дума за кон от конюшните ви, сър Артър. Било е миньорско пони. Нима миньорските понита не се славят с кроткия си нрав? Не са ли свикнали миньорите да ги докосват? Не се ли доверяват на всекиго?

— Прав сте, не сме били там. Но потърпете още малко. Представете си, че сме сторили всичко, както го описах.