Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Много добре. Макар че може да е станало другояче. Например ако са участвали повече хора.

— Приемам възражението ви, доктор Бътър. А вие на свой ред приемете, че ако деянието е извършено горе-долу както го описах, би било невъзможно по дрехите на извършителя да останат само косми от едно и също място, а именно от корема, където в никакъв случай не докосваме животното, за да го успокоим. Нещо повече, същите косми са открити по различни части на дрехите — по ръкава и лявата предна част на сакото. Не би ли било редно да има поне няколко косъма от други части на понито?

— Може би. Ако вашето описание на събитията е вярно. Но както и преди, вие предлагате само две възможни обяснения — вашето и на обвинителя. Между тях съществува обширно пространство за догадки. Например върху дрехите може да е имало по-дълги косми, но виновникът да ги е забелязал и отстранил. Това не би било изненадващо, нали? Може да ги е отвял вятърът. Или, повтарям, може да е имало банда…

В този момент Артър безкрайно предпазливо пристъпи към «очевидното» обяснение, предложено от Уд.

— Ако не греша, вие работите в Канок, нали?

— Да.

— Не изрязахте ли лично парчето кожа?

— Не, направи го мистър Луис, който се грижеше за животното.

— И после ви го доставиха в Канок?

— Да.

— Доставиха ви и дрехите?

— Да.

— Преди или след?

— Какво имате предвид?

— Преди парчето кожа ли пристигнаха дрехите, или след него?

— О, разбирам. Не, бяха доставени заедно.

— По едно и също време?

— Да.

— От един и също полицейски служител?

— Да.

— В един и същ пакет?

— Да.

— Как се казваше полицаят?

— Нямам представа. Срещам се с толкова много. Освен това напоследък всички ми се виждат съвсем млади и си приличат.

— Спомняте ли си какво каза той?

— Сър Артър, беше преди повече от три години. Няма ни най-малка причина да си спомням дори и една от думите му. Най-вероятно просто ми е казал, че носи пратка от инспектор Камбъл. Може да е споменал какво има вътре. Може да е добавил, че трябва да изследвам предметите, макар че едва ли има нужда да ми го казва, нали?

— И докато предметите се намираха у вас, най-грижливо ги държахте разделени, имам предвид кожата и дрехите. Не искам да говоря като адвокат на защитата, уверявам ви.

— Но много приличате на такъв, ако позволите да кажа. И естествено виждам накъде биете. Гарантирам, че в моята лаборатория не е имало възможност за смесване на уликите.

— Не съм си го и помислял, доктор Бътър. Имах предвид съвсем друго. Можете ли да ми опишете пакета, който получихте?

— Сър Артър, много добре разбирам накъде ме водите. За двайсет години кръстосани адвокатски разпити няма как да не съм опознал този подход. Неведнъж ми се е налагало и да обяснявам полицейските процедури. Вие се надявате да кажа, че некадърните полицаи са омотали дрехите и кожата заедно в парче вехто зебло. С което обиждате не само тях, но и мен.

Сега в любезния глас на доктор Бътър звучаха стоманени нотки. Винаги е по-добре такъв свидетел да бъде на твоя страна.

— Не бих си позволил подобно предположение — побърза да го успокои Артър.

— Току-що си го позволихте, сър Артър. Намекнахте, че може да съм пренебрегнал опасността от замърсяване. Предметите бяха отделно опаковани и запечатани, тъй че никакво тръскане не би могло да прехвърли космите от единия пакет в другия.

— Много съм ви задължен, доктор Бътър, че елиминирахте тази възможност.

И тъй, оставаха само два варианта: полицейска некадърност преди опаковането на уликите или пък преднамерено замърсяване. Е, не биваше повече да притиска Бътър. Освен…

— Може ли да ви задам още един въпрос? Чисто фактически.

— Разбира се. Извинете ме за раздразнението.

— Напълно е разбираемо. Както изтъкнахте, държах се като адвокат на защитата.

— Не е там въпросът. Става дума за съвсем друго. Вече над двайсет години работя с полицията на Стафордшър. Двайсет години ходя в съда и съм принуден да отговарям на въпроси, основани върху предположения, които знам, че са погрешни. Двайсет години гледам как си играят с невежеството на съдебните заседатели. Двайсет години представям най-ясни и недвусмислени улики, основани на научния анализ, а сетне с мен се държат ако не като с шарлатанин, то поне като с човек, който изказва лично мнение, не по-ценно от мнението на всеки друг свидетел. Само че не всеки свидетел има микроскоп, а дори и да има, не би бил способен да го настрои. Съобщавам какво съм видял — какво знам, — а ми отвръщат презрително, че това си е лично мое мнение.