Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Доктор Бътър прие да се срещнат в Лондон; другите обаче не бяха толкова обнадеждаващи в отговорите си. Оказа се, че Джордж никога не е имал каквато и да било работа в Уолсол. Мистър Мичъл, директорът на тамошното училище, съобщаваше, че в списъците от последните двайсет години нямало ученик на име Дреб; нещо повече, неговият предшественик напуснал след шестнайсет години достойна служба и идеята, че е уволнен или разобличен за някакви провинения, била чиста глупост. Вътрешният министър Хърбърт Гладстон изразяваше най-искрена почит и уважение към сър Артър и след няколко абзаца, пълни с увъртане и безсмислици, отхвърляше всякаква възможност за преразглеждане на случая «Ейдълджи», който и бездруго вече бил твърде много раздухван. Последното писмо беше върху бланка на стафордшърската полиция. «Драги сър — започваше то, — би ми било много интересно да узная какво има да каже Шерлок Холмс за един случай от реалния живот…» Но шеговитият тон не означаваше готовност за съдействие — капитан Ансън нямаше желание да подпомогне сър Артър в каквото и да било отношение. Нямало прецедент полицейските архиви да бъдат предоставяни на частно лице, колкото и известно да е то; нямало и прецедент подобно лице да разпитва полицейски служители, подчинени на капитана. Нещо повече, тъй като сър Артър имал очевидното намерение да дискредитира стафордшърската полиция, нейният началник не смятал сътрудничеството с противника за уместно както от стратегическа, така и от тактическа гледна точка.

Артър предпочиташе войнствената откровеност на бившия артилерийски офицер пред сладкодумните увъртания на политика. Може би имаше шанс да привлече Ансън на своя страна, но военната метафора, използвана в писмото, накара Артър да се запита дали вместо да отговаря на противниците си с изстрел за изстрел — негов експерт срещу всеки техен, — не е по-добре да открие преграден артилерийски огън и да разбие позициите им на пух и прах. Да, защо не? Ако те имат един експерт графолог, той ще извади няколко; не само доктор Линдзи Джонсън, но може би още мистър Гобърт и мистър Дъглас Блакбърн. А за да не се усъмни някой в мистър Кенет Скот от Манчестър Скуеър, щеше да прати Джордж при още няколко очни специалисти. Йелвъртън бе избрал тактиката да изтощава противника, която даваше добри резултати, докато не се стигна до патова ситуация; сега Артър щеше да мобилизира мощна армия и да атакува по всички фронтове.

Срещна се с доктор Бътър в «Гранд Хотел» на Чаринг Крос. Този път влезе откъм Нортъмбърланд Авеню точно навреме; не си позволи да наблюдава незабелязано полицейския експерт хирург. Така или иначе, от показанията му можеше да се досети за неговия характер — търпелив, сдържан и без каквато и да било склонност към волности и догадки в съжденията си. Пред съда не бе казал нищо повече от онова, което можеше да подкрепи с наблюдения; това подпомогна защитата по отношение на кървавите петна, но силно я затрудни, що се отнася до космите. Не мнението на онзи шарлатан Гърин, а именно преценката на Бътър бе пратила Джордж в «Луис» и «Портланд».

Сега двамата седяха в същия кабинет, където само преди две седмици си бе създал първите впечатления за Джордж Ейдълджи.

— Искрено благодаря, че ми отделихте от времето си, доктор Бътър.

Хирургът се усмихна. Беше красив беловлас мъж, с десетина години по-възрастен от Артър.

— На драго сърце. Радвам се, че имам възможността да благодаря на човека, който написа… — и тук Артър сякаш долови мъничка пауза, освен ако всъщност не беше само в ума му… — «Белият отряд».

Артър отвърна на усмивката. Винаги бе смятал компанията на полицейските експерти не само за поучителна, но и за приятна.

— Доктор Бътър, питам се дали бихте приели да говорим съвсем откровено. Искам да кажа, че високо ценя вашето мнение, но бих желал да чуете някои мои въпроси и предположения. Каквото и да кажете, ще бъде напълно поверително и няма да повторя нито една ваша дума, без да ви дам възможността да я подкрепите, поправите или отхвърлите. Приемливо ли е това?

Доктор Бътър се съгласи и Артър започна от онези части на неговите показания, които бяха най-малко спорни или поне неопровержими за защитата. Бръсначите, ботушите и различните петна.

— Изненада ли ви, доктор Бътър, че по дрехите е имало толкова малко кръв, след като сте знаели в какво е обвинен Джордж Ейдълджи?

— Не. Или по-точно, задавате въпроса твърде неопределено. Ако Ейдълджи беше казал: да, аз осакатих понито, сторих го с този инструмент, носех тези дрехи и действах съвсем сам, тогава бих могъл да изкажа мнение. И при тези обстоятелства бих казал: Да, много съм изненадан, дори изумен.