Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— За Южна Африка.

Артър се обърна към секретаря си.

— Защо всички внезапно хукват към Южна Африка? Случайно да имате адреса му там, мистър Грейторекс?

— Може и да го имам. Но доколкото чух, той е умрял. Неотдавна. Миналия ноември.

— Ааа, жалко. А къщата, където живееха заедно, където все още живее Ройдън…

— Мога да ви заведа.

— Не още. Интересува ме… дали е уединена?

— Доста уединена е. Както много други къщи.

— Дотолкова, че може да се влезе или излезе, без да забележат съседите?

— О, да.

— И лесно се стига до полето?

— Да. Отзад има открити пасища. Но така е и с много други къщи.

— Сър Артър. — Мисис Грейторекс за пръв път взимаше думата. Когато се обърна към нея, той забеляза, че е изчервена и по-развълнувана, отколкото при тяхното идване. — Подозирате го, нали? Или и двамата?

— Меко казано, уликите се трупат, госпожо.

Артър се приготви да чуе от мисис Грейторекс усърдни възражения, отказ да подкрепи неговите подозрения и клевети.

— Тогава по-добре да ви кажа каквото знам. Преди около три години и половина — беше през юли, спомням си, точно преди да арестуват Джордж Ейдълджи — минавах един ден край къщата на братя Шарп и влязох да ги навестя. Уоли го нямаше, но Ройдън беше там. Заприказвахме се за осакатените животни — по онова време всички говореха за тях. След малко Ройдън отиде до кухненския бюфет и ми показа… един инструмент. Вдигна го пред очите ми и рече: «С това убиват добитъка.» Прилоша ми само като го гледах, затова помолих Ройдън да го прибере. Рекох му: «Не искаш да си помислят, че е твое дело, нали?» Тогава той го върна в бюфета.

— Защо не ми каза? — попита съпругът й.

— Мислех си, че и бездруго са плъзнали толкова слухове, та не е редно и аз да добавям нови. Просто исках да забравя цялата случка.

Сдържайки вълнението си, Артър небрежно попита:

— Не ви ли мина през ум да се обадите на полицията?

— Не. След като се опомних от потреса, излязох на разходка и обмислих нещата. И реших, че Ройдън просто се хвали. Уж знае нещо. Едва ли щеше да ми го покаже, ако беше виновен, нали? А освен това го познавам още от невръстно хлапе. Малко див беше, както каза мъжът ми, но откак си дойде от морето, се усмири. Сгоди се и смяташе да се жени. Е, вече е женен. Но в полицията го знаеха и си помислих, че ако ида да им кажа, ще му предявят обвинение, независимо дали има доказателства, или не.

Да, помисли си Артър; и заради вашето мълчание обвиниха Джордж.

— Все още не разбирам защо не каза на мен — обади се мистър Грейторекс.

— Защото… защото ти винаги си бил по-строг към момчето. И знаех, че ще избързаш с изводите.

— Които вероятно щяха да бъдат съвсем основателни — отговори язвително той.

Артър побърза да върне разговора към темата. По-късно можеха да изясняват съпружеските си противоречия.

— Мисис Грейторекс, що за… инструмент беше това?

— Острието беше дълго приблизително толкова. — Тя показа с пръсти около трийсет сантиметра. — И се сгъваше в калъф като грамадно джобно ножче. Не е фермерски инструмент. Но най-страшно беше самото острие. Имаше извивка.

— Като ятаган, искате да кажете? Или като сърп?

— Не, не, самото то беше право и съвсем тъпо по ръба. Но към края една част изпъкваше напред и изглеждаше извънредно остра.

— Можете ли да го нарисувате?

— Разбира се.

Мисис Грейторекс извади от едно чекмедже кариран лист и с уверена ръка изрисува очертанията на предмета.

— Тъпо е тук и тук, по правата част. А тук, където се извива, е ужасно остро.

Артър погледна останалите. Мистър Грейторекс и Хари поклатиха глави. Алфред Уд извъртя рисунката към себе си и каза:

— Залагам две към едно, че е конски ланцет. От най-големите. Сигурно го е откраднал от кораба за добитък.

— Виждате ли — каза мисис Грейторекс. — Вашият приятел вече си прави изводи. Също както щяха да сторят и полицаите.

Този път Артър не успя да се удържи.

— И те си направиха изводите за Джордж Ейдълджи. — При тази забележка лицето на мисис Грейторекс отново пламна. — Извинете ме за въпроса, госпожо, но не ви ли хрумна да кажете на полицаите за инструмента по-късно — когато обвиниха Джордж?

— Да, мислих си за това.

— Но не направихте нищо.

— Сър Артър — отговори мисис Грейторекс, — не си спомням да сте били в нашата област по време на престъпленията. Тогава бе пламнала масова истерия. Слухове за този, слухове за онзи. Слухове за бандата от Грейт Уайърли. Слухове, че щели да се заемат с млади жени. Приказки за езически жертвоприношения. Някои казваха, че всичко било свързано с новата луна. Всъщност сега си спомням, жената на Ройдън веднъж ми каза, че той реагирал странно при новолуние.