Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Къде?

— В Уайърли.

— А къде е бил?

— Заминал е.

— За къде?

— Не знам, сър Артър. Може да е лежал в затвора. Може да е живял в Бърмингам. Или да е станал моряк.

— Не ми се вярва. Пак е твърде очевидно. Хората в областта биха забелязали. Щяха да плъзнат слухове.

— Семейство Ейдълджи не се интересува от слуховете. Сами го казаха.

— Хммм. Да видим дали Хари Чарлсуърт се интересува. А сега третата област, която не разбирам — въпросът с космите по облеклото. Ако успеем да елиминираме очевидния отговор…

— Благодаря, сър Артър.

— За бога, Уди, не се засягай. Прекалено си ми полезен, за да те обиждам.

Уд си помисли, че винаги е изпитвал силна симпатия към образа на доктор Уотсън.

— Какъв е проблемът, сър?

— Проблемът е следният. Полицаите огледали дрехите на Джордж в дома на викария и казали, че по тях има косми. Викарият, съпругата му и дъщеря му огледали дрехите и казали, че по тях няма косми. Медицинският експерт на полицията доктор Бътър — а от личен опит знам, че тези лекари са извънредно добросъвестни — дал показания, че е открил двайсет и девет косъма, «подобни по дължина, цвят и строеж» с тези на осакатеното пони. Явно има противоречие. Дали роднините на Джордж са излъгали под клетва, за да го защитят? Изглежда, в това са повярвали съдебните заседатели. Обяснението на Джордж било, че може да се е облегнал на оградата около някое пасище за крави. Не ме изненадва, че съдебните заседатели не са му повярвали. Звучи като панически опит за оправдание, а не като описание на реално събитие. Освен това роднините му, така или иначе, пак излизат лъжци. Ако по дрехите е имало косми, трябва да са ги видели, нали?

Уд се замисли. Откакто бе постъпил на служба при сър Артър, придобиваше нови и нови длъжности. Секретар, писар, фалшификатор на подписи, помощник-шофьор, партньор за голф и билярд; а сега учебна мишена и глашатай на очевидното. И евентуален обект на присмех. Е, тъй да бъде.

— Ако космите не са били върху палтото, когато го е огледало семейство Ейдълджи…

— Да…

— Защото Джордж не се е облягал на никаква ограда…

— Да…

— Значи са попаднали там след това.

— След кое?

— След като дрехите са напуснали дома на викария.

— Искаш да кажеш, че ги е сложил доктор Бътър?

— Не. Не знам. Но ако искате очевидния отговор, той е, че са попаднали там впоследствие. По някакъв начин. И щом е тъй, значи лъже само полицията. Или поне част от полицаите.

— Не е изключено. Знаеш ли, Алфред, ще ти призная едно — невинаги грешиш.

Комплимент, с който би се гордял доктор Уотсън, помисли си Уд.

На другия ден се върнаха в Уайърли без излишна потайност и посетиха мандрата на Хари Чарлсуърт. Газейки през веществените свидетелства за минаването на безброй крави, стигнаха до неголям кабинет, пристроен зад селската къща. Вътре имаше три паянтови стола, малко бюро, кално килимче и календар, отгърнат на предния месец и увиснал накриво на стената. Хари се оказа рус млад мъж с откровено лице, който сякаш дори се зарадва на ненадейните посетители.

— Значи идвате заради Джордж?

Артър врътна очи към Уд, който поклати глава в знак на отрицание.

— Защо смятате така?

— Снощи сте били в дома на викария.

— Тъй ли?

— Е, във всеки случай двама непознати са посетили по тъмно дома на викария. Единият бил висок джентълмен и се опитвал да прикрие мустаците си с шал, а другият — по дребен, с бомбе.

Артър изохка. Може би все пак наистина трябваше да потърси театрален костюмиер.

— А сега същите двама джентълмени, макар и не чак толкова очебийно маскирани, идват да ме посетят по въпрос, който бил поверителен, но скоро щял да ми бъде разкрит.

Хари Чарлсуърт очевидно се забавляваше. Оказа се, че обича и да си припомня.

— Да, като хлапета наистина ходехме заедно на училище. Джордж беше много кротък. Не вършеше бели като нас. И умен. По-умен от мен, а аз хич не бях глупав тогава. Не че днес си личи. Като гледаш по цял ден кравешки задници, накрая съвсем оглупяваш, ще знаете.

Артър не обърна внимание на този вулгарен опит за автобиография.

— Но имаше ли Джордж врагове? Проявяваха ли неприязън към него — например заради цвета на кожата му?

Хари се позамисли.

— Не, доколкото си спомням. Но нали знаете как е с момчетата — каквото харесват или не харесват, не е като при възрастните. И се променя от месец на месец. Ако е имало неприязън към Джордж, трябва да е било най-вече защото беше умен. Или защото баща му беше викарий и заклеймяваше всички момчешки пакости. Или пък защото беше късоглед. Учителят го сложи отпред, за да вижда дъската. Може да е изглеждало като фаворизиране. Далеч по-солидна причина за неприязън, отколкото цветът на кожата.