Джулиан Барнс - Артър & Джордж

С пожелания за весела Коледа и щастлива Нова година!

Оставам

вечно ваш Сатана

Бог Сатана

— Злостно — промърмори сър Артър.

— Кое писмо беше?

— Онова от Сатаната.

— Да — каза викарият. — Усърден кореспондент.

Артър прегледа още няколко послания. Едно беше да слуша за анонимните писма или дори да чете откъси от тях в пресата. Тогава му звучаха като глупави детски шеги. Но да ги държи в ръка, осъзна той, да седи с техните получатели беше съвсем различно. Онова, първото, бе истинска гадост с просташкото назоваване на съпругата на викария по малко име. Дело на безумец, може би; но безумец с ясен обигран почерк, умеещ да излага съвсем трезво своята извратена ненавист и безумните си планове. Артър не се учудваше, че горките хора са почнали да заключват вратите си всяка нощ.

— Весела Коледа — прочете пак Артър, все още обзет от смайване. — И нямате ли подозрения кой може да е написал някое от тия гнусни словоизлияния?

— Подозрения ли? Не, никакви.

— Онази прислужница, която сте били принудени да уволните?

— Тя напусна областта. Отдавна не е тук.

— Близките й?

— Близките й са почтени хора. Сър Артър, както се досещате, ние размишляваме над това от самото начало. Но нямам подозрения. Не слушам мълви и клюки, а дори да ги слушах, с какво щяха да ни помогнат? Тъкмо те вкараха сина ми в затвора. Не бих желал да причиня другиму онова, което изтърпя той.

— Освен ако не е виновен.

— Да.

— А този Брукс? Той търгува с хранителни стоки и железария, нали?

— Да. За известно време той също получаваше подобни писма. Реагира по-флегматично. Или просто прояви мързел. Така или иначе, не пожела да отиде в полицията. Имаше някакъв инцидент на гарата с неговия син и още едно момче… вече не помня подробностите. Брукс така и не пожела да се обедини с нас. Трябва да ви кажа, че в областта много не уважават полицията. Смешното е, че от цялото тукашно население ние бяхме най-склонни да й се доверим.

— С изключение на полицейския началник.

— Позицията му беше… неотзивчива.

— Мистър Ейдълджи — Артър се постара да произнесе името правилно. — Възнамерявам да разбера защо. Смятам да се върна до самото начало на случая. Кажете ми, ако изключим прекия тормоз, срещали ли сте други прояви на враждебност, откакто пристигнахте тук?

Викарият хвърли към жена си въпросителен поглед.

— Изборите — подсказа тя.

— Да, вярно. Неведнъж съм давал класната стая под наем за политически събрания. Либералите имаха проблеми с намирането на помещения. Аз самият съм либерал… Имаше оплаквания от страна на някои по-консервативни енориаши.

— А нещо повече от оплаквания?

— Вярно, един-двама спряха да посещават «Св. Марко».

— А вие продължихте да давате помещението под наем?

— Разбира се. Но не искам да преувеличавам. Става дума за възражения — остри, но в рамките на доброто възпитание. Не говоря за заплахи.

Сър Артър се възхити от прецизността на викария; впечатли го и пълната откровеност. Бе забелязал у Джордж същите качества.

— Капитан Ансън имаше ли нещо общо с това?

— Ансън? Не, всичко беше на местна почва. Той се включи по-късно. Добавил съм в папката неговите писма, за да ги видите.

След това Артър разпита семейството за събитията от август до октомври 1903 година, дебнейки за несъответствия, пропуснати подробности или противоречия.

— От сегашна гледна точка изглежда жалко, че не сте отпратили инспектор Камбъл и хората му, докато не получат заповед за обиск, и не сте си осигурили адвокат преди завръщането им.

— Но това би било поведение на виновни хора. Ние нямахме нищо за криене. Знаехме, че Джордж е невинен. Колкото по-рано претърсеха къщата, толкова по-скоро щяха да пренасочат разследването към по-надеждна следа. Така или иначе, инспектор Камбъл и хората му се държаха съвсем коректно.

Не през цялото време, помисли си Артър. Нещо липсваше в представата му за случая — нещо, свързано с онова полицейско посещение.

— Сър Артър — обади се тихичко мисис Ейдълджи, крехка и побеляла старица. — Позволете да ви кажа две неща. Първо, колко ми е приятно да чуя отново шотландски глас по тия места. Наистина ли долавям единбургски акцент?

— Да, така е, госпожо.

— Второто се отнася до сина ми. Вие сте разговаряли с Джордж.

— Бях силно впечатлен. Познавам мнозина, които не биха останали тъй здрави телом и духом след три години в «Луис» и «Портланд». Можете да се гордеете с него.