Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Джийн също вярва на Артър; знае, че е мъж на честта. Освен това знае — и то е още една причина да го обича, — че той е непрестанно в движение, независимо дали пише нова книга, подкрепя нечия кауза, обикаля света, или се хвърля с възторг в поредното начинание. Той никога няма да бъде от онези мъже, чиито амбиции се ограничават с извънградска вила, чифт чехли и градинарска лопата, чиито копнежи стигат само до портичката и чакането кога вестникарчето ще им донесе новини от далечни земи.

И тъй, в ума на Джийн започва да се оформя нещо, което все още не може да се нарече решение — то е по-скоро смътно усещане за заплаха. Тя е чакащата приятелка на Артър от петнайсети март 1897 година; след няколко месеца ще се навършат десет години от срещата им. Десет години, десет безценни кокичета. Тя по-скоро би предпочела да чака Артър и занапред, отколкото да се задоми щастливо с когото и да било на този свят. Ала след като тъй дълго е била чакаща приятелка, не възнамерява да стане и чакаща съпруга. Представя си, че са семейни и Артър обявява предстоящото си заминаване — все едно дали за някое английско селце или за Тимбукту, където трябва да се пребори с неправдата; представя си как му отговаря, че ще заръча на Уди да купи билети. След това тихо ще поясни: и за двамата. Тя ще бъде до него. Ще пътуват заедно; ще седи на първия ред, когато той чете лекции; ще му организира пътуванията и ще се грижи за доброто обслужване в хотелите, влаковете и презокеанските кораби. Ще язди с него рамо до рамо… или може би мъничко по-напред, като се има предвид, че в ездата е по-добра. Може дори да се научи на голф, ако той продължава да се увлича от тази игра. Няма да бъде от онези непоносими съпруги, които преследват мъжете си едва ли не до стъпалата на клубовете им, но ще бъде неотлъчно до него и ще доказва с дела и думи, че там ще е нейното място, докато смъртта ги раздели. Такава съпруга смята да бъде тя.

Междувременно Артър седеше във влака за Бърмингам и си припомняше своя единствен предишен опит да играе ролята на детектив. Парапсихологичното дружество го бе помолило да помогне при проучването на обитавана от духове къща в Чармът, графство Дорсетшър. Пристигна там заедно с доктор Скот и някой си мистър Подмор — професионалист с опит в подобни разследвания. Взеха всички обичайни мерки за предотвратяване на измама: залостиха прозорците и вратите, изпънаха нишки прежда по стълбището. После две нощи поред седяха при домакина. През първата той час по час палеше лулата и се бореше с упоритата дрямка; но към средата на втората нощ, точно когато започваха да губят надежда, изведнъж бяха стреснати — и за миг дори ужасени — от звука на яростно размествани мебели нейде наблизо. Шумът сякаш идваше откъм кухнята, но когато изтичаха натам, тя се оказа празна и всичко си беше на мястото. Претърсиха за тайни скривалища цялата къща от мазето до тавана; не откриха нищо. А вратите бяха все тъй залостени, прозорците заковани, нишките непокътнати.

Подмор прояви удивителен скептицизъм; подозираше, че някой съучастник на домакина се е спотайвал зад ламперията. По онова време Артър сподели мнението му. След няколко години обаче къщата изгоря до основи; и нещо още по-знаменателно — в градината изкопаха скелет на дете, едва ли навършило и десет години. За Артър това промени всичко. При случаите, когато насилствено е отнет млад живот, често остава излишък от неизползвана жизненост. В подобни моменти незнайното и удивителното ни атакува от всички страни; явява се под формата на променливи силуети, предупреждавайки за ограниченията на онова, което наричаме материя. Такова изглеждаше за Артър безспорното обяснение; Подмор обаче отказа да промени доклада си със задна дата. Всъщност той през цялото време се държа по-скоро като някакъв проклет материалист и скептик, отколкото като експерт, натоварен да потвърди свръхестественото явление. Ала защо да се тревожим за Подмор и нему подобните, щом имаме хора като Крукс, Майърс, Лодж и Алфред Ръсел Уолас? Артър мислено си повтори формулата: невероятно, но факт. Когато за пръв път чу тези думи, те му прозвучаха като ловък парадокс; сега се превръщаха в желязна увереност.

Артър се срещна с Уд в хотел „Импириъл Фамили“ на Темпъл Стрийт. Там рискът да го разпознаят бе по-малък, отколкото в „Гранд Хотел“, където би отседнал при нормални обстоятелства. Трябваше да сведат до минимум опасността върху светските страници на „Газет“ или „Поуст“ да изникне заглавие от рода на КАКВО ТЪРСИ ШЕРЛОК ХОЛМС В БЪРМИНГАМ?