Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Джордж е дошъл в „Гранд Хотел“, очаквайки кръстосан разпит за обстоятелствата по случая му. Разговорът обаче направи няколко ненадейни обрата. Сега той се чувства леко объркан. Артър долавя известно стъписване у своя нов млад приятел. Става му съвестно; всъщност искаше да го насърчи. Стига толкова разсъждения; време е за действие. И за гняв.

— Джордж, тия, които те подкрепяха досега — мистър Йелвъртън и останалите, — са свършили великолепна работа. Проявили са изключително усърдие и коректност. Ако британската държава се ръководеше от логиката, сега щеше пак да седиш зад бюрото си на Нюхол Стрийт. Но за жалост не е така. Затова възнамерявам не да повтарям направеното от мистър Йелвъртън, да изразявам същите обосновани съмнения и да отправям същите справедливи молби. Ще сторя нещо съвсем различно. Смятам да вдигна голям шум . Англичаните — тъй наречените чистокръвни англичани — не обичат шума. Смятат го за вулгарен; притесняват се от него. Но щом тихият разум не върши работа, ще им дам шумен разум. Няма да заобикалям по черното стълбище, а ще нахълтам през парадното. И ще бия големия тъпан. Възнамерявам да разтръскам доста дървета и да видя какви гнили плодове ще изпопадат.

Сър Артър става и понечва да се сбогува. Сега се извисява като планина над дребничкия юрист. Но по време на разговора не създаваше това впечатление. Джордж е изненадан, че един тъй прочут човек може да слуша внимателно и да избухва като гръмотевица, да бъде благ и същевременно яростен. Въпреки последното заявление обаче той изпитва необходимост от още едно потвърждение.

— Сър Артър, ще разрешите ли да попитам… казано съвсем простичко… мислите ли, че съм невинен?

Артър му хвърля отвисоко бистър и проницателен поглед.

— Джордж, прочетох вестникарските изрезки, а сега се срещнахме лично. Затова ще ти отговоря така. Не, не мисля, че си невинен. Не, не вярвам, че си невинен. Знам , че си невинен.

И той протяга едра атлетична десница, загрубяла от множество спортове, за които Джордж дори няма представа.

Веднага щом се запозна с досието, Уд бе изпратен на разузнаване. Трябваше да проучи областта, да оцени нрава на местните хора, да пие умерено в заведенията и да се свърже с Хари Чарлсуърт. Не биваше обаче да си играе на детектив или да се приближава до дома на викария. Артър още не беше съставил план за кампанията си, но знаеше, че най-сигурният начин да си отреже източниците на информация би бил да обяви на всеослушание, че двамата с Уди идват да докажат невинността на Джордж Ейдълджи. А покрай това и вината на някой от местните. Не искаше да подплашва заинтересованите от сегашното положение.

Сам той се зае с проучвания в домашната библиотека. Установи, че енорията Грейт Уайърли се състои от значителен брой добре построени жилища и ферми; че почвата е глинеста, с каменисти подземни слоеве; че основните селскостопански култури са житото, ечемикът, ряпата и кръмното цвекло. През гарата, разположена на петстотин метра северозападно от селото, минава разклонение на железопътната линия „Лондон — Северозапад“ със спирки в Уолсол, Канок и Руджли. Църквата, към която принадлежи и домът на викария, разполага с годишен бюджет от 265 лири. От 1876 година в дома на викария живее преподобният Шапурджи Ейдълджи, възпитаник на кентърбърийския колеж „Св. Августин“. Институтът на трудещите се в съседното село Ландиуд разполага с двеста и петдесет седящи места за концерти и лекции и е отлично снабден с всекидневни и седмични печатни издания. Общинската прогимназия, построена през 1882 година, в момента се ръководи от Самюъл Джон Мейсън. Пощенската служба се поддържа от Уилям Хенри Брукс, собственик на магазин за хранителни стоки, платове и железария; началник-гара е Албърт Ърнест Мериман, очевидно наследил железничарската фуражка от своя баща, Самюъл Мериман. В селото има трима съдържатели на питейни заведения: Хенри Баджър, мисис Ан Корбет и Томас Йейтс. Управител на въгледобивната компания в Грейт Уайърли е Уилям Брауъл, а секретар — Джон Боулт. Уилям Уин поддържа водопровода, газовите инсталации и търгува с мебели. Всичко звучи съвсем нормално; тъй спретнато, тъй типично английско.

Макар и неохотно, Артър реши да не шофира до Стафордшър — пристигането на еднотонен автомобил „Улзли“ с мощност дванайсет конски сили определено нямаше да остане незабелязано. Жалко, защото само преди две години бе отишъл именно в Бърмингам да получи машината. Е, тогава пътуването имаше далеч по-безобидна цел. Спомни си, че носеше високата капитанска фуражка, станала наскоро особено модна сред автомобилистите. Фактът навярно не беше стигнал до знанието на местното население, защото, докато крачеше напред-назад по перона на гара „Ню Стрийт“, очаквайки представителя на „Улзли“, една напориста млада жена се обърна към него с настоятелния въпрос какви влакове има до Уолсол.