Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Анализът на Хари за злодеянията в Уайърли се оказа съвсем простичък. Обвинението срещу Джордж било тъпо. Полицаите били тъпи. А идеята, че по мръкнало върлува тайнствена банда под командата на някакъв си тайнствен Капитан, била от тъпа по-тъпа.

— Хари, ще трябва да поговорим със сина на Грийн. Като се има предвид, че той единствен по тия места признава да е осакатил кон.

— Май ви се тръгва на дълъг път, а?

— Докъде?

— Южна Африка. А, не знаете. Хари Грийн си взе билет за Южна Африка само две седмици след края на процеса. Еднопосочен билет.

— Интересно. Имаш ли представа кой го е платил?

— Не и Хари Грийн, това поне е сигурно. Някой заинтересован да го държи по-надалеч.

— Полицията?

— Възможно. Не че бяха първи приятели, преди да си замине. Той отхвърли самопризнанията. Заяви, че не бил сторил нищо, а полицаите го заставили насила да си признае.

— Тъй ли, бога ми? Как ти се струва това, Уди?

Уд най-съвестно изложи очевидния извод.

— Бих казал, че е лъгал или първия път, или втория. Или може би — добави той с леко злорадство — и двата пъти.

— Хари, можеш ли да разбереш дали мистър Грийн знае адреса на сина си в Южна Африка?

— Във всеки случай мога да опитам.

— И още нещо. Имаше ли приказки в Уайърли кой може да е виновникът, ако не Джордж?

— Приказки винаги има. Бих казал само, че трябва да е някой, дето умее да се справя с добитък. Не можеш просто да отидеш при кон, овца или крава и да изкомандваш: кротувай, сладурче, та да те изкормя. Много ми се ще Джордж Ейдълджи да дойде и да се опита да издои някоя от моите крави… — За момент Хари изпадна в бурно веселие при тази мисъл. — Или ще го претрепят с ритник, или ще се стовари в лайната, преди да си нагласи столчето.

Артър се приведе напред.

— Хари, готов ли си да ни помогнеш да изчистим името на твоя приятел и бивш съученик?

Хари Чарлсуърт усети приглушения глас и ласкателния тон, но от това само стана по-предпазлив.

— Не сме били чак приятели. — После лицето му изведнъж грейна. — Разбира се, за тая работа ще ми се наложи да отсъствам от мандрата…

Първоначално Артър бе приписвал на Хари Чарлсуърт по-благороден характер, но реши да не се разочарова. След като се споразумяха за аванса и заплащането, Хари, в новото си качество на помощник консултант детектив, им показа пътя, по който се твърдеше, че бил минал Джордж през онази поройна августовска нощ преди три години и половина. Прекосиха ливадата зад дома на викария, прескочиха една ограда, промушиха се през жив плет, минаха през подлеза на железопътната линия, прескочиха още една ограда, пресякоха още една ливада, храбро преодоляха гъст трънак, минаха трета ограда и се озоваха до нивата край въгледобивната мина. По груба преценка малко повече от километър.

Уд извади джобния си часовник.

— Осемнайсет минути и половина.

— А ние сме атлетични мъже — отбеляза Артър, продължавайки да вади тръни от палтото си и да бърше кал от обувките си. — При това е ден, не вали и имаме отлично зрение.

Когато се върнаха в мандрата и известна сума пари смени своя притежател, Артър попита за картината на престъпността в района. Всичко звучеше съвсем обичайно: кражби на добитък, пиянство на обществени места, палежи на плевници. Имало ли е някакви по-жестоки прояви освен нападенията срещу добитъка? Хари смътно си припомни един случай, горе-долу от времето, когато осъдиха Джордж. Нападение срещу майка с малко момиченце. Двама души с нож. Произшествието вдигнало доста шум, но така и не стигнало до съд. Да, с удоволствие ще проучи по-подробно.

Стиснаха си ръцете и Хари ги отведе до железарията, която продаваше също тъй бакалски стоки, платове и служеше за поща.

Уилям Брукс беше дребен закръглен човечец с буйни прошарени бакенбарди, компенсиращи липсата на коса по темето; носеше зелена работна престилка, зацапана през годините. Не се държеше нито сърдечно, нито особено недоверчиво. Канеше се да ги въведе в задната стаичка, когато сър Артър сръчка секретаря си и обяви, че спешно се нуждае от стъргалка за обувки. Той прояви изключителен интерес към предложените модели и след като с покупката и опаковането бе приключено, се престори, че останалата част от тяхното посещение е просто случайно хрумване.

В склада Брукс тъй дълго рови из чекмеджетата, като си мърмореше тихичко, че сър Артър се зачуди дали не е трябвало да купи поне една цинкова вана и две-три метли, за да ускори работата. Но най-сетне железарят откри малко пакетче зацапани писма, омотани с канап. Артър веднага разпозна хартията — същите евтини листове от бележник, които бяха използвани и за писмата до дома на викария.