Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Доколкото можеше, Брукс си припомни неуспешния опит за изнудване преди толкова много години. Неизвестният автор твърдял, че синът му Фредерик заедно с още едно момче плюел по някаква жена на гарата в Уолсол, и му нареждал да прати пари в тамошната поща, ако иска да избегне полицейско разследване.

— Нищо ли не предприехте?

— Нищо, разбира се. Вижте сами писмата. Вижте почерка. Беше просто глупава шега.

— Не ви ли мина през ум да платите?

— Не.

— А да се обърнете към полицията?

Брукс презрително изду бузи.

— Не си и помислих. Нито за миг. Не му обърнах внимание и всичко се размина. Виж, викарият вдигна голяма врява. Тръгна да се оплаква, писа на полицейския началник и прочие. И какво спечели? Само стана по-лошо, нали? За него и за момчето му. Не че го упреквам за станалото, ще знаете. Просто той никога не е разбирал тукашния живот. Прекалено е… спретнат и чистичък, тъй да се каже.

Артър подмина забележката с мълчание.

— А според вас защо изнудвачът е избрал точно сина ви и другото момче?

Брукс пак изду бузи.

— Както казах, сър, беше преди години. Десет? Май са повече. Попитайте сина ми, вече е голям мъж.

— Помните ли кое беше другото момче?

— Не ми се налага да помня такива неща.

— А вашият син още ли живее тук?

— Фред? Не, Фред отдавна си замина. Сега е в Бърмингам. Работи на канала. Не иска да поеме магазина. — Железарят помълча, сетне добави с изненадващ гняв: — Тоя малък негодник!

— Случайно да знаете адреса му?

— Случайно го знам. А вие случайно да имате нужда от още нещо освен онази стъргалка?

На връщане с влака към Бърмингам Артър беше в отлично настроение. От време на време се озърташе към трите пакета до Уд, опаковани с кафява хартия и канап, и се усмихваше на човешките нрави.

— Е, какво мислиш за днешната работа, Алфред?

Уд се поколеба. Какъв беше очевидният отговор? И какъв всъщност бе верният отговор?

— Откровено казано, мисля, че не напреднахме много.

— Не, положението е по-добро. Не напреднахме много, но затова пък в няколко различни посоки. А и се нуждаехме от стъргалка.

— Тъй ли? Мислех, че си имаме в Ъндършоу.

— Не се формализирай, Уди. Една стъргалка в повече никога не е излишна. След години ще я помним като Стъргалката на Ейдълджи и ще се сещаме за това приключение всеки път когато си стържем обувките върху нея.

— Щом казвате.

Артър остави Уд на мира и се загледа в прелитащите ниви и плетове. Опита се да си представи как Джордж Ейдълджи е пътувал със същия влак до колежа «Мейсън», после до «Сангстър, Викъри и Спейт» и накрая до собствената си кантора на Нюхол Стрийт. Въпреки цялата си любезност и елегантното си облекло младият адвокат би изглеждал странна птица дори в Хайндхед и още повече сред пущинаците на Стафордшър. Нямаше съмнение, че е чудесен младеж, с бистър ум и железен характер. Но един повърхностен поглед — особено в очите на някой полуграмотен ратай, тъп селски полицай, плиткоумен английски съдебен заседател или подозрителен съдия — не би стигнал по-далеч от смуглата кожа и изпъкналите очи. Биха го сметнали за странен. И ако почнеха да се случват странни неща, тъпата селска логика охотно би ги приписала тъкмо на този човек.

А щом веднъж разумът — истинският разум — бъде загърбен, хората бързат час по-скоро да се отдалечат от него. Достойнствата на заподозрения се превръщат в негови недостатъци. Самообладанието се представя като потайност, интелигентността като лукавство. И тъй един почтен адвокат, сляп като къртица и с крехко телосложение, се превръща в изрод, който търчи посред нощ из полята под носа на двайсет специални полицейски агенти, за да гази в кръвта на осакатени животни. Толкова е нелепо, че чак изглежда логично. А по преценката на Артър всичко се свеждаше до онзи странен зрителен дефект, който бе забелязал веднага във фоайето на «Гранд Хотел». Там беше категоричното морално доказателство за невинността на Джордж Ейдълджи, там беше и причината да бъде избран за изкупителна жертва.

В Бърмингам откриха жилището на Фредерик Брукс близо до канала. Той огледа изпитателно двамата джентълмени, които определено му намирисваха на Лондон, разпозна опаковката на трите пакета под мишницата на по-дребния и заяви, че ще даде информация само срещу половин крона. Вече привикнал с местните нрави, сър Артър предложи гъвкаво възнаграждение — от един шилинг и три пенса до два шилинга и шест пенса в зависимост от стойността на отговорите. Брукс се съгласи.