Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Преди/след. Други осакатявания. Фарингтън.

Засега това беше всичко. Артър пухтеше с лулата, плъзгаше поглед нагоре-надолу по списъците и се питаше кои точки са силни, а кои слаби. Фарингтън например. Фарингтън беше миньор от каменовъглената компания в Уайърли, осъден през пролетта на 1904 година — приблизително по времето, когато са преместили Джордж от «Луис» в «Портланд» — за осакатяването на един кон, две овце и едно агне. Естествено, полицаите твърдели, че този див и неграмотен тип, редовен клиент на всички кръчми в района, е съучастник на известния престъпник Ейдълджи. Ами да, сродни души, помисли си подигравателно Артър. Щеше ли Фарингтън да се окаже нова следа, или задънена улица? Беше ли престъплението му най-елементарно подражание?

Може би наемникът Брукс щеше да открие нещо по линията на Дреб. Странно име — в момента му напомняше единствено за Южна Африка. Когато беше там, често ядяха «дреп» — така наричаха традиционното ястие с кълцан бекон. За разлика от британския, той се правеше от всевъзможни животни — спомняше си, че веднъж дори бе опитал «дреп» от хипопотам. Къде точно? В Блумфонтейн или при пътуването на север?

Мислите му блуждаеха. От опит знаеше, че за да се съсредоточи, трябва първо да си избистри ума. Холмс навярно би посегнал към цигулката или би се отдал на онази своя страст, от която сега създателят му се срамуваше. Артър обаче не си и помисляше за спринцовка с кокаин — доверяваше се изцяло на дългия калъф със стикове за голф от американски орех.

Винаги бе смятал — поне на теория, — че играта е идеална за него. Голфът изискваше съчетание на око, ум и тяло — тъкмо като за един бивш очен лекар, станал писател, но все още запазил добрата си физическа форма. Поне така твърдеше теорията. Ала на практика голфът вечно подмамваше жертвата си, а сетне бягаше от нея. В какви танци го беше водил само по цялото земно кълбо.

Докато пътуваше с автомобила към голф клуба «Ханкли», той си припомни импровизираното игрище пред хотел «Мена Хаус». Там, ако удареше по-силно топката, можеше да я прати право в гробницата на Рамзес или Тутмос. Веднъж един случаен минувач оцени енергичната, но хаотична игра на Артър с хапливата забележка, че доколкото знаел, в Египет има специален данък върху разкопките. Но дори и това не можеше да се сравнява с онази щура партия голф край къщата на Киплинг във Вермонт. Беше Денят на благодарността, земята вече бе покрита с дебел сняг и след всеки удар топката мигновено изчезваше от поглед. За щастие на един от тях — и до днес спореха на кого точно — му хрумна да боядисат топките в червено. Щуротията обаче не свърши дотам, защото ледената коричка осигуряваше фантастичен пробег на топката при всеки що-годе приличен удар. По някое време двамата с Ръдиард стигнаха до едно полегато надолнище; нямаше какво да спре шарените топки и те се пързаляха цели три километра чак до река Кънетикът. Три километра — така вярваха и той, и Ръдиард, а клубните скептици да вървят по дяволите.

Днес кокетката бе благосклонна към него и той стигна до осемнайсетия феъруей с шанс да не надхвърли осемдесет точки. Ако само успееше със следващия удар да овладее железния клъб, за да постигне пат удър. Докато я гледаше как лети, той изведнъж осъзна, че няма още дълго да играе на този терен. По простата причина, че щеше да му се наложи да напусне Ъндършоу. Да напусне Ъндършоу? Невъзможно, отговори си машинално той. Да, и все пак неизбежно. Беше построил къщата за Туй, нейна първа и единствена господарка. Как да въведе там Джийн като младоженка? Това би било не само безчестно, но и неприлично. Едно бе Туй със своята доброта на светица да му намекне, че може да се ожени повторно; съвсем друго — да доведе втора съпруга в къщата и там да си позволи насладите, които двамата с Туй не бяха изпитали нито веднъж, откакто се заселиха под нейния покрив.

Разбира се, не можеше и дума да става. Но колко тактично, колко умно постъпи Джийн, като не го изтъкна, а остави Артър да стигне сам до този извод. Тя наистина беше изключителна жена. А още повече го трогваше интересът й към случая «Ейдълджи». Един джентълмен не бива да прави сравнения, но Туй, макар и одобрявайки мисията му, би била еднакво щастлива както при успех, така и при провал. Без съмнение Джийн също; ала нейният интерес променяше всичко. Пораждаше у него твърда решимост да успее заради Джордж, заради правдата, заради — нека вдигне летвата още по-високо — честта на родината; но и заради това прекрасно момиче. Успехът би бил неговият трофей, положен в нозете й.