Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Дълбоко развълнуван от тия мисли, Артър прати първия си удар на пет метра отвъд дупката, със следващия докара топката на два метра и дори от това разстояние не успя да улучи. Резултат 82 вместо 79; да, наистина не биваше да се допускат жени до голфа. Не само до игрищата, но и до умовете на играчите, инак щеше да настане хаос, както доказваше днешният случай. Веднъж Джийн прояви желание да се научи да играе голф и тогава той реагира със сдържан ентусиазъм. Но идеята явно не беше добра. Имаше и други области освен избирателните урни, до които прекрасният пол не биваше да се допуска в интерес на обществената хармония.

Когато се върна в Ъндършоу, Артър откри, че със следобедната поща е пристигнала вест от мистър Кенет Скот.

— Ето го! — извика той, отваряйки с ритник вратата на Уд. — Ето го!

Секретарят погледна листа, който шефът му сложи пред него, и прочете:

— Виждаш ли, казах на Скот да парализира очните мускули с атропин, тъй че резултатите да са напълно независими от пациента. Да не би някой да заяви, че Джордж симулира слепота. Точно на това се надявах. Желязно доказателство! Неопровержимо!

— Мога ли да попитам — подхвърли Уд, който днес намираше ролята на доктор Уотсън за по-приемлива, — какво точно означава?

— Означава, означава… през всичките си години на практика като очен лекар не помня да съм коригирал тъй висока степен на късогледство с астигматизъм. Ето, слушай какво пише Скот. — Той отново грабна писмото. — «Както всички страдащи от късогледство, мистър Ейдълджи вероятно среща непрестанни затруднения да вижда ясно на повече от десетина сантиметра, а в тъмнина за него би било практически невъзможно да се ориентира на място, с което не е запознат до съвършенство.» С други думи, Алфред, с други думи, господа съдебни заседатели, той е сляп, както се казва, като къртица. С тази разлика, че противно на нашия приятел къртицата би могла да се ориентира нощем в полето. Знам какво да направя. Ще хвърля предизвикателство. Ще поръчам да изработят очила по неговата рецепта и ако някой защитник на полицията си ги сложи през нощта, гарантирам, че няма да стигне от дома на викария до нивата и обратно за по-малко от час. Ще заложа репутацията си на това. Защо ме гледате със съмнение, господа съдебни заседатели?

— Просто слушах, сър Артър.

— Не, гледаше ме със съмнение. Разпознавам съмнението от пръв поглед. Хайде, задай ми очевидния въпрос.

Уд въздъхна.

— Просто се чудех дали зрението на Джордж не се е влошило през трите години престой в затвора.

— Аха! Досетих се, че мислиш точно това. Съвършено невярно. Слепотата на Джордж е постоянна. Официално лекарско мнение. През 1903 година е била също тъй тежка, както и днес. А тогава той дори не е имал очила. Други въпроси?

— Не, сър Артър.

В главата му се въртеше една забележка, но Уд сметна за неуместно да я изтъкне. Може би през всичките си години като практикуващ очен лекар неговият работодател наистина не бе срещал тъй висока степен на късогледство с астигматизъм. От друга страна обаче, Уд си спомняше как на вечеря сър Артър неведнъж го забавляваше с разказите си, че е имал най-пустата лекарска чакалня в цял Бърмингам и тъкмо тази феноменална липса на пациенти го подтикнала да се захване с писане.

— Мисля да поискам три хиляди.

— Три хиляди какво?

— Лири, човече, лири. Основавам пресмятанията си на случая «Бек».

Физиономията на Уд бе по-изразителна от всеки въпрос.

— Случаят «Бек», не го ли помниш? Нима? — Сър Артър поклати глава с шеговит укор. — Адолф Бек. От норвежки произход, доколкото си спомням. Обвинен в измами на жени. Взели го за бивш затворник на име — представи си само! — Джон Смит, който вече бил излежавал присъда за подобни престъпления. Бек бил осъден на седем години затвор. Освободен условно преди пет години. Три години по-късно пак арестуван. Отново осъден. Съдията обаче се усъмнил, отложил присъдата и междувременно кой изникнал наяве? Истинският измамник мистър Смит. Спомням си една подробност от делото. Как разбрали, че Бек и Смит не са един и същи човек? Единият бил обрязан, а другият не. На такива дреболии понякога се крепи правосъдието… А, изглеждаш още по-озадачен, отколкото в началото. Напълно разбираемо. Къде е основната точка? По-точно двете основни точки. Първо, Бек бил осъден въз основа на погрешно разпознаване от множество свидетелки. Десет или единайсет. Не коментирам. Но бил осъден също така въз основа на категоричните показания на един експерт по подправени и анонимни писма. Нашият стар приятел Томас Гърин. Принуден да се изправи пред анкетната комисия по случая «Бек» и да признае, че свидетелските му показания на два пъти са осъдили невинен човек. А едва година преди това признание за некомпетентност той е атакувал с пяна на устата Джордж Ейдълджи. Според мен би трябвало да му забранят да влиза в съдебна зала и да преразгледат всяко дело, в което е взел участие… Както и да е, точка втора. След доклада на комисията Бек бил реабилитиран и получил пет хиляди лири от Държавната хазна. Пет хиляди лири за пет години. Можеш сам да пресметнеш тарифата. Ще поискам три хиляди.