Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Кампанията напредваше. Щеше да прати на доктор Бътър молба за среща; писмо до директора на училището в Уолсол с въпрос относно момчето Дреб; до капитан Ансън с молба за достъп до полицейските архиви по случая; и до Джордж, за да провери дали е имал делови неприятности в Уолсол. Щеше да прегледа доклада по случая «Бек», за да се увери в пълното унижение на Гърин, и официално да поиска от вътрешния министър ново и окончателно разследване на целия въпрос.

Възнамеряваше да посвети следващите два дни на анонимните писма с цел да ги направи по-малко анонимни, да премине от графологията към психологията и евентуалното разобличаване. После щеше да предаде досието на доктор Линдзи Джонсън за професионално сравнение с образци от почерка на Джордж. Джонсън беше графолог номер едно в Европа, призова го дори адвокатът Лабори по делото «Драйфус». Да, помисли си Артър, докато приключа, около делото «Ейдълджи» ще се вдигне също такъв шум, както около делото «Драйфус» във Франция.

Настани се на бюрото с вързопчетата писма, увеличително стъкло, бележник и любимия си автоматичен молив. Въздъхна дълбоко, после бавно и предпазливо, сякаш очакваше отвътре да изхвръкне някакъв зъл дух, развърза панделките от пакетите на викария и канапа от този на Брукс. Писмата до викария бяха датирани с молив и номерирани по реда на получаване; по тия до железаря не личаха никакви признаци за последователност.

Изчете ги усърдно с цялата им отровна ненавист и злорада фамилиарност, самохвалство и безумни брътвежи, високопарни претенции и тривиалност. Аз съм Бог аз съм Всевишния аз съм глупак и лъжец клеветник и подлец. О ще му се види нагорно на пощальона. Беше смехотворно, нелепо, но струпаните нелепости се превръщаха в сатанинска жестокост, способна да сломи самото съзнание на жертвите. Докато четеше, гневът и отвращението му почнаха да се уталожват и Артър се опита да остави фразите да попиват в него. Вие мръсни доносници заслужавате дванайсет месеца затвор… Аз съм от хитър по-хитър… Ти едър недодялан мерзавец хубавичко те нагласих гадино скапана маймуна такава… Познавам всички тузари а ако имам лице на мошеник то не е по-грозно от твойто… Кой задигна онези яйца в сряда вечер защо го стори ти или твоят човек ама не вярвам да ме обесят…

Четеше и препрочиташе, подреждаше и преподреждаше, сравняваше, водеше записки. Постепенно догадките се превръщаха в подозрения, след това в хипотези. Като начало, независимо дали бе имало банда изкормвачи или не, по всичко личеше, че има банда от автори на анонимни писма. Трима, предположи той — двама млади възрастни и едно момче. От време на време посланията на двамата възрастни се застъпваха, но според Артър между тях имаше разлика. Единият беше само злобен; другият изпадаше в пристъпи на религиозна мания, които се люшкаха от истерично благочестие до потресаващо богохулство. Това бе онзи, който се подписваше Сатана, Бог и дори стигаше до теологическия хибрид Бог Сатана. Колкото до момчето, то имаше изключително неприличен език и Артър му даваше някъде между дванайсет и шестнайсет години. Освен това възрастните се хвалеха с фалшификаторските си умения. «Мислиш ли, че не можем да подправим почерка на хлапето ти?» — бе писал един от тях на викария през 1892 година. И за доказателство прилагаше цяла страница, плътно покрита със съвсем приемливи подписи на цялото семейство Ейдълджи, семейство Брукс и други съседи.

Голяма част от писмата бяха на една и съща хартия, пуснати с едни и същи пликове. Понякога единият автор започваше, сетне отстъпваше място на другия: след словоизлиянията на Бог Сатана върху същата страница се появяваха неграмотните драскулки и грубите картинки — груби във всеки смисъл на думата — на хлапето. Това категорично подсказваше, че тримата живеят под един покрив. Къде можеше да е този покрив? Тъй като много от писмата бяха доставени на ръка до жертвите в Уайърли, изглеждаше логично да се предположи, че разстоянието е не повече от два-три километра.

Следващ въпрос. Що за покрив е могъл да подслони трима подобни писачи? Някакво заведение, събиращо младежи от мъжки пол на различна възраст? Може би претъпкано училище? Артър прерови образователните справочници, но не откри нищо подходящо на това разстояние. Възможно ли бе злодеите да са трима чиновници или пък делови съдружници? Колкото повече обмисляше въпроса, толкова по-силно клонеше към извода, че са от едно и също семейство, двама по-големи братя и един по-малък. Някои от писмата бяха извънредно дълги, което говореше за лениво семейство с много свободно време.