Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Уд не е виждал шефа си тъй възмутен от месеци насам.

— Желаете ли да отговоря?

— Да отговориш ли? Не, тая работа няма да се размине с отговор. Смятам да вдигна шум. Глави ще хвърчат. Има да оплакват деня, когато са допуснали да се случи такова нещо с невинен човек.

Уд още не е наясно към кого е отправен гневът и какво е въпросното „нещо“. Ако не се брои странната фамилия на подателя, не е забелязал в молбата нищо по-различно от десетките други предполагаеми съдебни грешки, чиито жертви очакват сър Артър незабавно да възстанови правдата. Но в този момент Уд изобщо не се интересува от правдата по случая „Ейдълджи“. Просто изпитва облекчение, че за един час неговият работодател сякаш е отхвърлил летаргията и унинието, които го мъчат през последните месеци.

В писмото си Джордж обяснява в колко парадоксално положение е изпаднал. Решението за помилване е взето от предишния вътрешен министър Ейкърс-Дъглас и осъществено от сегашния, мистър Хърбърт Гладстон; но и двамата не дават официално обяснение за своите действия. Присъдата на Джордж не е отменена, не са му поднесени извинения за лишаването от свобода. Един вестник, несъмнено осведомен край богата трапеза от някой лукав бюрократ, безсрамно оповестява, че вътрешното министерство няма съмнения относно вината на затворника, но го е освободило, защото смята излежаните три години за достатъчно наказание. Налагайки седем години лишаване от свобода, сър Реджиналд Харди мъничко е попрекалил с желанието си да защити честта на Стафордшър; а вътрешният министър просто коригира прекомерния му ентусиазъм.

Всичко това оставя Джордж в бездната на моралното отчаяние и практическата безизходица. За виновен ли го смятат или за невинен? Извиняват ли се за присъдата, или я препотвърждават? Докато присъдата не бъде отменена, за него е невъзможно да си възвърне адвокатските права. Може би вътрешното министерство очаква Джордж да изрази облекчението си чрез мълчание, а благодарността си — като избере тихомълком друга професия, за предпочитане в колониите. Ала Джордж е издържал в затвора само благодарение на мисълта, на надеждата да се завърне на работа — някак, някъде — като адвокат; а неговите поддръжници, след като са стигнали тъй далече, също нямат намерение да отстъпват. Един от приятелите на мистър Йелвъртън е наел временно Джордж в кантората си като писар; това обаче не решава въпроса. Истинското решение може да дойде само от вътрешното министерство.

Артър закъснява за срещата си с Джордж Ейдълджи в „Гранд Хотел“ на Чаринг Крос; задържал се е по работа в банката. Сега влиза във фоайето почти тичешком и се оглежда. Не е трудно да забележи кой го чака — единственото смугло лице е на няколко метра от него, извърнато в профил. Артър се кани да пристъпи напред и да поднесе извиненията си, когато нещо го кара да спре. Може би не е много възпитано да оглеждаш хората без разрешение; но неслучайно някога е бил асистент на доктор Джоузеф Бел.

И тъй: предварителният оглед разкрива, че човекът, с когото му предстои да се срещне, е дребен и слаб, с индийска кръв, с късо подстригана коса, сресана на път отляво; носи очила и добре скроен дискретен костюм на провинциален адвокат. Дотук без съмнение всичко е вярно, но не може да се мери с разпознаването от пръв поглед на французин ваксаджия или обущар левичар. Артър обаче продължава да наблюдава и мислено се завръща не към Единбург и доктор Бел, а към годините на собствената си лекарска практика. Както мнозина други във фоайето, Ейдълджи се е барикадирал между вестника и креслото с високи подлакътници. Но не седи като другите: държи вестника неестествено близо и леко настрани, извивайки глава под ъгъл към страницата. Някогашният доктор Дойл от Саутсий и Девъншър Плейс категорично поставя диагноза. Късогледство, по всяка вероятност доста силно. А кой знае, може би и лек астигматизъм.

— Мистър Идалджи.

Младият човек не отхвърля развълнувано вестника настрани, а го сгъва внимателно. Не скача да се хвърли на шията на своя потенциален спасител. Напротив, изправя се бавно, поглежда сър Артър в очите и протяга ръка. Няма опасност да почне да дрънка за Холмс. Мълчи и изчаква любезно и сдържано.

Оттеглят се в един пуст кабинет и сър Артър има възможност да огледа по-добре новия си познат. Широко лице, пълни устни, трапчинка на брадата; гладко избръснат. За човек, който е лежал в „Луис“ и „Портланд“, а преди това вероятно е водил по-спокоен живот от мнозина, той почти не проявява признаци на нервност поради понесените изпитания. Черната му коса е леко прошарена, но това само му придава вид на здравомислеща, културна личност. Спокойно би могъл да мине за действащ адвокат, само че не е.