Джулиан Барнс - Артър & Джордж

С цялата си мощ и проницателност умът на Артър продължава напред. Разговорът му с Мери придобива далеч по-широки мащаби, отколкото е допускал в началото. Сега осъзнава — смъртта на Туй няма да сложи край на неговите измами. Защото Мери не бива никога да узнае, че през тия девет дълги години е бил влюбен в Джийн. Нито пък Кингсли. Казват, че момчетата често приемат предателството към майка си много по-тежко, отколкото момичетата.

Артър си представя как ще издебне подходящ момент, как ще обмисли думите, после ще се изкашля и ще се помъчи да заговори тъй, сякаш — сякаш какво? — сякаш сам не може да повярва на онова, което се готви да изрече.

— Мери, скъпа, нали помниш какво каза майка ти, преди да умре? Че е възможно някой ден да се оженя повторно. Е, трябва да ти съобщя, че за моя собствена изненада тя ще се окаже права.

Дали наистина ще изрече подобни думи? И ако да — то кога? Преди да отмине годината? Не, разбира се, не. Ами догодина, по догодина? След колко време е разрешено на опечаления вдовец да се влюби отново? Той знае общественото мнение по въпроса, но какво чувстват децата — и най-вече неговите деца?

После си представя въпросите на Мери. Коя е тя, татко? О, мис Леки. Запознахме се, когато бях съвсем малка, нали? И после я срещахме непрестанно. След това почна да идва в Ъндършоу. Все си мислех, че вече трябваше да се е омъжила. Имаш късмет, че е свободна. На колко години е? Трийсет и една? И е подходяща партия, нали, татко? Чудя се как никой не я е поискал. А ти кога разбра, че я обичаш?

Мери вече не е дете. Едва ли би заподозряла баща си в лъжа, но ще забележи и най-дребното несъответствие в неговата версия. Ами ако се обърка? Артър презира онези, които умеят да лъжат, които организират емоционалния си живот — и дори брака си — върху сметките докъде може да им се размине, които подхвърлят ту полуистини, ту отявлени лъжи. Винаги е подчертавал категорично, че на децата трябва да се казва истината; сега му се налага да играе ролята на жалък лицемер. Трябва да се усмихва, да демонстрира плаха радост, да се прави на изненадан, да скалъпи сладникавата история как се е влюбил в Джийн Леки и да поднесе тази лъжа на собствените си деца, а сетне да я крепи, додето е жив. И да моли за същото всички останали.

Джийн. Както е редно, тя не дойде на погребението; изпрати съболезнователно писмо, а около седмица по-късно Малкълм я докара от Кроубъро. Срещата не бе от най-леките. Когато пристигнаха, Артър откри, че не може да я прегърне пред брат й, затова инстинктивно й целуна ръка. Погрешен жест — в него имаше нещо едва ли не закачливо — и неловкото настроение дълго не се разсея. Както можеше да се очаква, тя се държа безупречно; Артър обаче беше напълно объркан. Когато Малкълм тактично излезе да разгледа градината, Артър почна отчаяно да се оглежда наоколо в търсене на съвет и подкрепа. Но от кого? От Туй, поставена зад своя чаен сервиз? Не знаеше какво да каже и затова използва скръбта като параван за своята непохватност, за липсата на радост от възможността да види лицето на Джийн. Изпита облекчение, когато Малкълм най-сетне се върна от измислената си градинарска експедиция. Малко по-късно двамата си тръгнаха, а Артър се почувства напълно съсипан.

Триъгълникът, в който тъй дълго живееше — мъчително, но безопасно, — вече е счупен и новата геометрия го плаши. Дълбоката скръб отшумява, обзема го летаргия. Той броди из земите на Ъндършоу и има чувството, че ги е планирал някой непознат преди много години. Посещава конете си, но не заръчва да ги оседлаят. Всеки ден ходи до гроба на Туй и се връща изнемощял. Представя си как тя го утешава, уверява го, че независимо от истината винаги го е обичала и сега му прощава; ала му се струва суетно и себично да иска подобно нещо от една покойница. Дълги часове седи в кабинета си, пуши и гледа блестящите кухи трофеи, спечелени от един спортист и преуспял писател. Всички тия дрънкулки изглеждат безсмислени пред смъртта на Туй.

Оставя цялата си кореспонденция в ръцете на Уд. Секретарят му отдавна се е научил да имитира подписа на своя работодател, посвещенията, характерните изрази, дори убежденията му. Нека за малко той стане сър Артър Конан Дойл — собственикът на името не го желае в момента. Уд има правото да отваря всички писма и да ги изхвърля или да отговаря по свое усмотрение.

Артър няма енергия; почти не се храни. Да изпитва глад точно сега би било просто чудовищно. Ляга си, но не може да спи. Няма болестни симптоми, само общо и тежко неразположение. Консултира се със своя стар приятел и медицински съветник Чарлс Гибс, който се грижи за него още от Южна Африка. Гибс му казва, че е и всичко, и нищо; с други думи — нерви.