Нина Георге - Любов в Бретан

Бретонска чорба с различни видове риба, лук и картофи. — Бел. прев.

Песен на групата „Степънулф“ от студиен албум, издаден през 1968 г. — Бел. прев.

Песен на Нанси Синатра от 1966 г. — Бел. прев.

Пол Серузие (1864–1927) — френски художник, ученик на Гоген, съосновател на набизма. — Бел. прев.

Пиер дьо Беле (1890–1947) — френски художник. — Бел. прев.

Романът „Сол по нашата кожа“ на френската писателка феминистка Бенуа Гру, родена през 1920 г., излиза през 1988 г. и първоначално е обявен във Франция за порнографски заради подробно описаната страстна любов между парижка интелектуалка и прост бретонски рибар. По-късно романът става признат литературен бестселър. — Бел. прев.

Солени палачинки с царевично брашно. — Бел. прев.

Френски град в департамент Шарант Маритим; някога по тези земи е живяло голямото келтско племе сантони. — Бел. прев.

Параклис в околностите на Понт-Авен, построен през XV век в готически стил с необикновен асиметричен покрив. Многоцветното разпятие в параклиса, изработено през XVII век от неизвестен дърворезбар, става образец за „Жълтия Христос“ на Гоген. — Бел. прев.

Фар в община Пенмарк, департамент Финистер, 60 м висок, осветен през 1897 г., с гранитни стени. Издига се на опасен скалист бряг. Днес е туристическа забележителност. — Бел. прев.

Люсиен Симон (1861–1945) — френски живописец, илюстратор, литограф и педагог. — Бел. прев.

Името на приказна гора в Бретан, където се разиграват много от случките в легендите за крал Артур и рицарите на Кръглата маса. — Бел. прев.

Нощен празник в Бретан с народни танци, от 2012 г. в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. — Бел. прев.

Роже Кайоа (1913–1978) — френски социолог, литературен критик и философ. — Бел. прев.

Село с къмпинг на полуостров Кабело, който се намира срещу град Конкарно в южната част на Бретан. — Бел. прев.

Морис Огюст Шевалие (1888–1972) — френски театрален и филмов актьор и изпълнител на шансони със световен успех. — Бел. прев.

Андре Рийо (1949) — нидерландски цигулар, диригент и музикален продуцент, един от най-успешните класически музиканти на нашето време; възражда валсовата музика и постига световен успех с оркестъра си „Йохан Щраус“. — Бел. прев.

Каналът Сен Мартен е прокопан през 1822–1826 г. за водоснабдяване на парижките фонтани и облекчаване на речното корабоплаване. Общата му дължина е около 4,5 км. Пресича източната част на столицата по десния бряг на Сена до Бастилията. При Наполеон II е частично покрит и в продължение на 2 км става подземен. — Бел. прев.