Нина Георге - Любов в Бретан

— Sa-un — пошепна Мариане, както казваха бретонците в тази безвременна нощ. Sa-un, отвърнаха ѝ шепнешком вълните, готова ли си за пътя в преходността?

Мариане чу стъпки и смях; усети поривите на вятъра, докато мъртвите вървяха по пясъка и oставяха следи.

Щастлива ли си? — попита баща ù. Седеше до нея, скръстил ръце, и се взираше в тъмния Атлантик.

Да.

Ранобудното ми момиче.

Обичам те, пошепна Мариане. Липсваш ми.

Той имаше твоите очи, каза баба ù, когато излезе от вълните. Обичах дядо ти и след него никой друг. Рядко се среща такова щастие — мъж да изпълни живота ти изцяло и след него да не ти е нужен друг.

Магьосник ли беше той?

Всеки мъж, който обича, както жената заслужава, е магьосник.

Мариане отвори очи и спря да свири.

Брегът беше пуст. Нямаше следи в пясъка. И все пак… те бяха тук, всички. Мъртвите, нощта и морето. То ѝ бе дарило песен за кураж и любов и тази песен бе дошла от много далеч; сякаш преди хиляди години някъде по света някой бе изпял песен за хората на брега, които нямаха смелост да скочат.

АРМОРИКА

Арморика, страната на морето, се вдава в суровия Атлантик като крило на дракон. 2400 км сурова брегова линия, зад нея гранитно сива страна с гори и параклиси — това вече не е Франция, това е Бретан, страната на Анку, на менхирите и омагьосаните гори, на палачинките, гайдите и келтските корени. Първо завладяна от ирландци и гърци, по-късно от келти и англосаксонци, накрая самостоятелно кралство на моряци, селяни и друиди, този западен край на Франция притежава своя собствена история, която и до днес определя отчасти силно нефренските специфики на страната, хората и живота.

БАР ТАБАК

Това е кафене, кръчма, пункт за приемане на фишове от тотото и обзалагания, магазинче за цигари и списания и място за обмен на новини — Бар Табак е малко бистро с право да продава алкохол и цигари. Най-добрият начин да станете непопулярен в селото или квартала е да не посещавате редовно най-близкия Бар Табак, за да изпиете чашка розе, или на влизане да забравите поздрава на висок глас.

БРЕТОНСКИ ЕЗИК

Звучи като танц на кашлящи срички: бретонският (Ar Brezhoneg) се смята за последния говорен в Европа вариант на келтския и е сроден с уелския. След 1900 г. с въвеждането на задължителното училище системно е потискан като „животински“ — който говорел на бретонски, му окачвали на шията дървена обувка и го наричали глупак. Днес около 170 000 бретонци продължават да говорят езика на предците си. От 1985 г. т. нар. училища на дивани обучават децата на бретонски. В Северен Бретан двуезичните табели на селищата (например Конкарно — Konk Kerne ) издават колко се гордеят бретонците със своите корени.

НЯКОЛКО БРЕТОНСКИ ПОНЯТИЯ

Армор: страната на морето

Аргоат: страната на гората

Кенаво: довиждане

Кер: село, група къщи, селце

Лан: осветено място, жилище на отшелник, абатство

Лок: жилище на отшелник, самотно място

Салуд: здравейте

Ти: къща

Йехед мат: наздраве

КОУИН АМАН — МАСЛЕН СЛАДКИШ

„Масленият хляб“ е израз на бретонския бунт срещу забраната на християнската църква да се пекат сладкиши по време на пости. Без да се впечатляват от забраните, пекарите в Дуарнез създават първия бретонски kouign aman. Той се приготвя от равни части брашно, яйца, солено масло (demisel) и едра захар (semoule), тестото се сгъва многократно, за да стане като многолистно. Всяка пекарна пази личната си рецепта като държавното съкровище.

ГАЛЕТ

Galette или crepe de blé noir е националното ядене на Бретан: паяжинно тънката, сгъната като плик палачинка се прави не от пшеничено брашно, а от брашно от елда (blé noir), пече се върху горещ камък или метална плоча, намазва се със солено масло, и се добавят солени продукти. Класическата рецепта е galette complete: настъргано сирене, варена шунка и яйце на очи. Поднася се със сайдер в глинена чаша. Cidre doux е приятно мек, докато силният вариант може да ти извади пломбите от зъбите. Ако при влизане в нов дом хвърлите палачинка върху кухненския шкаф, това носи късмет. Само че без яйце на очи.

ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ

Никъде другаде по света няма да видите толкова силни приливи и отливи като по Бретонското атлантическо крайбрежие — нивото на водата може да спадне или да се покачи с до 14 метра. Освен това всеки ден отливът и приливът се местят с по 20–30 минути. Затова бретонецът чете информацията за приливите и отливите във вестника: за да не се озове два пъти по-навътре в морето, докато плува, за да не го изненада приливът, докато пече месо на плажа. А любителите рибари, които обичат усамотените заливи (двуседмичният рибарски билет струва около 35 евро), рискуват изведнъж да се озоват на сухо.