Нина Георге - Любов в Бретан

Париж през август. Тихи дни, най-тихите през годината. Тогава парижани са на юг заедно с автомобилите си. Празни улици, почти чист въздух. Париж се е изнесъл, а зад спуснатите щори на жилищата, павилионите и магазинчетата се трупа топлина.

Мариане седеше край канала Сен Мартен [29] Каналът Сен Мартен е прокопан през 1822–1826 г. за водоснабдяване на парижките фонтани и облекчаване на речното корабоплаване. Общата му дължина е около 4,5 км. Пресича източната част на столицата по десния бряг на Сена до Бастилията. При Наполеон II е частично покрит и в продължение на 2 км става подземен. — Бел. прев. и ядеше бриош. Близостта на водата охлаждаше кожата ѝ. От другата страна на канала, под пешеходния мост, свиреха четирима музиканти. Светлината на падащата вечер беше мека и приятна. По канала се носеха моторни лодки.

Преди четири дни Мариане бе оставила мъжа си на Пон Ньоф. Не знаеше къде иска да отиде и се бе доверила на краката си — дано я отнесат там, където ще може да остави куфарите и да си полегне.

В плика, даден ѝ от Женевиев на сбогуване, имаше повече пари, отколкото беше спечелила с работата си в Ар Мор и в хотела. Мадам Еколие бе включила и хонорар за изпълнението на акордеон.

Мариане притежаваше 2662 евро, взет назаем куфар с обикновени дрехи, синя официална рокля, червило „Шанел“, речник, керамична плочка и акордеон.

Тя беше на 60 години, нямаше професия, нямаше спестявания, нямаше накити — но се чувстваше много по-богата отпреди. Бе решила да остане в Париж, докато ѝ стане ясно как ще живее по-нататък. Ще чака, докато изпита определено — и силно — желание да върши нещо.

Кердрук не беше част от плана ѝ.

Намери пансиона „Бабет“ в квартал „Маре“. Малките, но светли и красиво обзаведени стаи излизаха в зелен вътрешен двор. В стаята ѝ имаше само легло, маса, стол и скрин. В къщите отсреща живееха най-различни хора и Мариане обичаше да ги наблюдава. Ярко осветени прозорци — и всеки показваше нещо свое. Мъж със слушалки на ушите и диригентска палка, който с часове дирижираше нечути симфонии. Жена, която бе сложила на нощното си шкафче препарирано сърце в буркан и всяка вечер преди лягане го целуваше. Двойка, която пресаждаше растенията и водеше спор. Тя го плесна, той я целуна; после двамата ядоха круши, спуснали крака през отворения прозорец.

Близо до пансиона имаше малко кафене, където съседите се поздравяваха, пиеха пастис, поръчваха си кафе с мляко и четяха вестници. На втората сутрин поздравиха и Мариане, докато закусваше.

Тя обикаляше града, първо пеша, после с метрото. Обиколи целия Париж, слизаше тук и там, докато накрая откри станция за даване на велосипеди под наем — това беше по-евтино от дневните карти за метрото. Хареса си сребърен велосипед и продължи да обикаля Париж. Градът дишаше свободно, по паркингите имаше много свободни места. Сен Жермен, Латинският квартал, Сорбоната, квартал „Маре“, после право на запад към Айфеловата кула и надолу по Шан-з-Елизе. В парковете и по бреговете на Сена студенти се печаха на слънце, по каналите седяха рибари, в жилищните лодки художници заспиваха над проектите си, туристи се целуваха на Моста на изкуствата по залез-слънце или наблюдаваха Айфеловата кула.

Мариане търсеше мястото, за което беше определена. Ако не го намери тук, ще тръгне на път. Първо обаче трябва да е сигурна, че няма да остане в Париж, града, който я дари с край и с начало. Беше сигурна, че градът ще ѝ даде знак.

Често отиваше на паркинга край Пон Ньоф с надеждата да срещне клошаря, който я бе извадил от Сена.

Мариане облиза захарта от пръстите си, избърса се със салфетката и стана. Последната моторница бе отминала по канала. Някъде по съседната улица забръмча веспа. От другата страна долетяха звуците на „Либертанго“.

Тези шумове върнаха Мариане в близкото минало, което досега успешно се бе старала да забрави. Сега осъзна, че беше обикаляла града само за да не допусне мислите ѝ да летят надалеч, към пристанището на една река, към стаята под покрива, където котаракът Макс душеше възглавницата ѝ и мяукаше жално.

Сърцето ѝ вече не беше готово да пренебрегне Кердрук.

Докато веспата се отдалечаваше, образите неспирно се движеха към нея.

Морето. Ян в леглото ѝ. Жанреми танцува. Женевиев търси с поглед Розбрас. Бели рози в черна ваза. Глутница котки, наведени над чинии от най-фин порцелан. Джагуарът на Емил. Ръката на Сидони стиска камъчето. Разцъфналата градина зад къщата на Паскал. Червената рокля на Женевиев.