Нина Георге - Любов в Бретан

Мариане остави ръцете си да действат, без да мисли. Натисна главичката надолу с две ръце, за да се покаже рамото. Шийката на матката се разкъса, Мариане вдигна глава за миг — Лотар изохка и затвори очи, Ян стисна чашата с коняк и лицето му доби отсъстващ вид. Мъже, помисли отново Мариане и посвети вниманието си на малкото телце, което устремно излизаше навън.

Сложи ръка под гръдния кош — иначе детето щеше да увисне във въздуха с главата надолу. Остатъците от околоплодните води изтекоха на пода.

— Съблечи си ризата, Ян — помоли със спокоен глас Мариане.

— Виктор! — изпищя Клодин. И пак: — Виктооор!

Младата майка падна назад. Напрегнатите мускули се отпуснаха.

Раждането приключи. Мариане държеше в ръце новороденото. Бързо погледна часовника: пет и пет. Бебето беше окървавено, хлъзгаво, покрито с жълт мазен слой. Мариане го избърса внимателно със стерилните кърпи и уви малкото телце в топлата риза на Ян.

— Имаш си момиченце — пошепна тя в ухото на Клодин.

Младата жена се отпусна тежко в ръцете на Лотар.

— Детето не плаче — прошепна Ян.

Мариане плъзна ръка по гръбнака на малкото момиченце. Разтърка крачетата му. Нищо. Нито звук.

Хайде, дишай! Плачи!

— Какво ти става? — попита тихо Мариане, наведена над бебето. — Не искаш ли? Ще имаш добър живот. Ще обичаш и ще те обичат, ще се смееш…

— Закъснях ли?

Грете връхлетя в кухнята полуоблечена, наметната с якето на Симон.

— Детето не плаче, а аз нямам свободна ръка да отрежа пъпната връв.

— Какво му е на детето? Искам си детето!

Клодин захапа Лотар за ръката, той cе стресна и я пусна.

— Ама че герой — промърмори пренебрежително Грете и нежно ощипа бебето по ушенцето.

То не изплака.

Клодин простена мъчително. Надигна се, тялото ѝ се опъна и между краката ѝ бликна кръв, примесена с околоплодна вода.

Грете моментално повдигна пъпната връв и натисна корема на родилката. Погледът на Мариане падна върху камъчето на Сидони. Вдигна го, отвори едното малко юмруче и пъхна камъчето вътре. Усети как нещо се разтовари в малкото телце, безмълвно, но много силно.

Ти ли си, Сидони? — попита със сърцето си Мариане.

Момиченцето напълни дробовете си с въздух, бузките му порозовяха, устенцата се отвориха. Прозвуча победен вик.

Навън отекна оглушителна гръмотевица. Мъжете се засмяха облекчено. Мариане сложи бебето на гърдите на Клодин. Младата майка го прегърна нежно. От погледа ѝ струяха учудване, благодарност и срам.

Грете скъса презрамките на нощницата си и завърза пъпната връв на две места. Мариане преряза връвта със стерилната ножичка. Утре щеше да я зарови под розов храст. Сигурното си е сигурно, каза си тя.

Лицето на Клодин бързо си възвръщаше цвета. Мариане стана да ѝ донесе чаша студена вода, докато Грете спираше кръвотечението.

Внезапно Мариане изпита безкрайна умора. Случилото се през този ден съвсем спокойно можеше да се помести в няколко години. Богините ѝ бяха показали, че животът и смъртта вървят редом и понякога е трудно да ги различиш.

В кухнята влетяха група санитари. Най-сетне! Мариане взе чашата от ръцете на Ян, изпи половината коняк и подаде чашата на Грете. Тя глътна остатъка и се засмя. Мариане погледна към Лотар, после към Ян. Двамата стояха от двете ѝ страни, сякаш очакваха нещо от нея.

Ян се раздвижи пръв. Облече якето върху потника, целуна Мариане по челото и пошепна:

— Обичам те.

Лотар развърза вратовръзката, отвори ризата си и попита:

— Искаш ли да си отида и да не се върна никога вече?

— Сякаш в този момент това има някакво значение… — промърмори Грете толкова тихо, че почти никой не я чу.

— Иди да си легнеш, Лотар — прошепна изтощено Мариане.

— Вече не знам коя си — промълви той.

И аз не знам, помисли си тя.

— Ала много бих искал да открия — продължи той тихо. Умолително.

Когато Мариане не отговори, Лотар я помилва нежно по бузата и си отиде.

— Питам се кой е Виктор — каза Мариане след известно време.

Клодин подскочи уплашено. Мариане улови безмълвната молба в погледа ѝ.

Лекарят се погрижи за родилката и бебето, и отиде при Мариане.

— Добра работа, мадам.

Стисна ѝ ръката и извади лист хартия, за да нанесе всички данни: дата и час на раждането, присъстващи… Баща?

— Неизвестен — отговори твърдо Мариане.

Лекарят се обърна към Клодин.

— Вярно ли е?

Тя кимна с широко отворени очи.

— Имате ли вече име за бебето, мадмоазел?

— Анна-Мари — прошепна Клодин и се усмихна на Мариане.