Нина Георге - Любов в Бретан

Котаракът стигна до паркинга — първото място, което Мариане бе видяла от Кердрук, онзи с контейнера за бутилки.

Под дърветата бе спряло рено в малинов цвят. Мариане забеляза на предната седалка безжизнена фигура. Клодин, дъщерята на Мари-Клод!

Бледото лице на младата жена лепнеше от пот. На седалката се бе образувало мокро петно. Клодин стискаше в ръка мобилния си телефон — угаснал. Мариане посегна към пръстите ѝ и усети силно ускорен пулс. За бога! Клодин раждаше.

Мариане блъсна седалката назад, седна между разтворените крака на Клодин, вдигна котарака и го сложи на съседната седалка. Включи газта и потегли по тесния път. Гумите свистяха.

— Бебето… — простена Клодин. — Бебето идва. Много рано… две седмици по-рано! — Отново я връхлетя силна болка. — Вие ли… вие ли го повикахте? Преди, като сложихте ръка на корема ми… — Отново прозвуча жален стон.

— Оставете тези глупости — нареди строго Мариане.

Продължи да натиска клаксона, докато се спускаше по стръмната уличка към пристанището. Реното прекоси танцовата площадка и спря точно пред вратата на Ар Мор.

Мариане отново даде сигнал — три пъти късо, три пъти дълго. Международният зов за помощ.

От ресторанта изскочиха трима души: Ян, Жанреми и Лотар. И тримата порядъчно пийнали.

Мариане им заповяда да изнесат почти изгубилата съзнание Клодин от колата.

— Сложете я на масата в кухнята! — викна подире им тя и стисна здраво камъчето на Сидони. Усети го топло, сякаш бе съхранило живата топлина на Сидони. Затвори очи и си заповяда да си спомни как беше помагала на баба си при раждане вкъщи. Този път обаче нямаше само да помага. Този път трябваше да се справи сама. Надяваше се ръцете ѝ да са запомнили движенията. Отвори багажника на реното и намери кутията за първа помощ.

Тримата мъже положиха стенещата Клодин върху хладната метална маса в кухнята и лицата им застинаха в бели маски. Жанреми се обади по телефона на Спешна помощ.

— Казаха да я откараме в клиниката в Конкарно — съобщи той и зачака решението на Мариане.

Тя обърна една голяма тенджера и започна да реди върху нея превръзки, ножица, тампони. И камъчето. Пусна гореща вода, за да стопли ръцете си, и нахлузи стерилните ръкавици.

— Лотар, вдигни я малко и я подпирай — заповяда Мариане. Едната ѝ ръка се плъзна във вагината на Клодин и родилката изпищя. — Шийката на матката е отворена. Клодин ругае като стар рибар.

Жанреми предаде информацията.

— Казаха, че в такъв случай е по-добре да не тръгваме.

Болките идваха на кратки интервали. Клодин пищеше все по-силно.

— Казаха, че идват — съобщи Жанреми и избяга.

— В началото държат да присъстват, но резултатът ги ужасява. Мъже! — промърмори Мариане. — Кажи ѝ да диша спокойно — нареди тя на Ян, който я наблюдаваше с неразгадаемо изражение. — Всичко върви нормално. Всичко е наред. Кажи ѝ.

— Трябва ли ти гореща вода? — попита художникът.

— Акушерките си я поръчват, за да си направят кафе и да занимават мъжете — отговори сърдито Мариане. — Донеси коняк. И кърпи, чисти кърпи за съдове. Намери ултравиолетовата лампа. Лотар, престани да разтриваш раменете ѝ, това я подлудява. Избутай я по-близо до ръба.

Ян се наведе над Клодин и я помоли да диша спокойно.

— Върви по дяволите!

Ян отиде да донесе кърпите.

— Защо ме напусна? — попита Лотар.

— Точно сега ли трябва да говорим за това?

— Искам само да те разбера!

Ян се върна, включи лампата и я насочи към тялото на Клодин.

— Жанреми! — извика Мариане. — Къде е Грете?

— Май е в стаята си. С онзи рибар, Симон.

— Той да си стои там. Кажи на Грете да дойде тук. Има ли и други жени в хотела?

— Няколко от гостите на „фест ноз“ останаха… Мили боже!

Между срамните устни на Клодин се показа главичката. Жанреми се отвърна и повърна в умивалника.

— Умирам! — изпищя Клодин.

— Не напъвай повече! Дишай! — заповяда остро Мариане. — Извикай Грете, Жанреми!

Тя задиша, за да покаже на Клодин какво трябва да прави. Седна на другата голяма тенджера, мушна няколко кърпи под бедрата на Клодин и внимателно сложи ръка върху изплъзващата се главичка, за да я води чрез лек натиск. Клодин опря стъпала о раменете ѝ и остави мръсни отпечатъци върху голата кожа.

Олюлявайки се, Жанреми излезе от кухнята.

— Престани, Лотар! Всичко или нищо! Ти си, какъвто си, аз съм, каквато съм. Не си подхождаме, това е всичко.

— Не си подхождаме? Какво говориш?

Клодин пищеше и напъваше, но бебето не искаше да излезе.