Нина Георге - Любов в Бретан

Сидони я погледна втренчено.

— Аз съм жабата на стената — каза тя след малко. — Няма да се превърна в принц. Няма да стана дори любимото кученце на някоя принцеса. Аз обичам Колет, но тя обича мъже. Това е всичко.

— Всичко ли? Това е ужасно!

Сидони вдигна рамене.

— Трябва да ѝ кажете, Сидони!

— Какво?

— Всичко!

— Няма да го направя.

— Нима просто ще легнете и ще умрете?

Сидони затвори очи. Да знае, че скоро ще умре — това беше едно. Да го чуе от устата на друг — това беше друго. Много по-лошо. Чуждите думи го направиха истина.

— Точно така. Ще умра. Край.

Мариане пое дълбоко дъх.

— Както желаете — прошепна тя и отново наля коняк.

Сидони сложи една плоча на стария грамофон и гласът на Шевалие [27] Морис Огюст Шевалие (1888–1972) — френски театрален и филмов актьор и изпълнител на шансони със световен успех. — Бел. прев. изпълни помещението. Докато вървеше обратно към масата, я проряза познатата болка, този път много по-дълбока. Опустошението започваше. Залови се за един стол, той падна, удари се в масата и помете счупеното каменно сърце.

Сидони изчака болката да премине, задиша дълбоко и равномерно. Мариане се наведе и вдигна двете половини. Във вътрешността си камъкът беше червеникав със синьо сияние.

Мариане накара Сидони да си легне.

— Защо всъщност дойдохте при мен? — попита скулпторката.

— Да се извиня.

— За какво?

— Че излъгах всички ви. Не ви казах, че съм омъжена и че… че не съм онази, за която се представях.

— Да, но… вие сте самата себе си.

— Да — отговори Мариане. — Да.

Но го бях забравила.

Мариане остави Сидони и потегли към Понт-Авен. Трепереше от напрежение. Копнееше да се скрие в прегръдките на Ян.

Как да го направи? Него бе наранила най-силно. Наистина ли очакваше той да преодолее обидата просто така? Сигурно щеше да я отблъсне, както би постъпил всеки мъж с малко ум в главата и чувство за чест.

Мариане насочи веспата към галерията на Колет и изчака с едва скривано нетърпение, докато тя изпрати групата английски туристи. Когато галерията се изпразни, Мариане решително обърна табелката на вратата. Затворено.

Първо изрече със запъване приготвеното извинение, ала Колет го заличи с едно замахване на цигарата. Според нея тревогите на Мариане бяха нищожни като цигарения дим, който излизаше през прозорците.

— Ние ви харесваме — заяви галеристката. — Нима не сте го забелязали досега?

Мариане се усмихна. Това ѝ даде сили да произнесе най-трудните думи и да уведоми Колет за скорошната смърт на приятелката ѝ Сидони.

Колет падна на стола си зад изисканото старинно писалище. Само по треперенето на раменете ѝ пролича, че плаче. Плачеше за всичките онези години, през които не бе живяла със Сидони, плачеше, защото им оставаше твърде малко време, плачеше за невъзможността да наваксат пропуснатото.

Въздействието на коняка отслабна и Мариане се засрами, че се е осмелила да се намеси в чужд живот. Ала срамът отлетя бързо.

— Благодаря ви — каза ѝ Колет със задавен от сълзи глас. — Благодаря. Тя никога нямаше да ми каже. Такава си е, не иска да създава проблеми на другите, само на себе си.

През този ден табелата „Затворено“ си остана на вратата на галерията.

Това не се промени и през следващите седмици и месеци.

Големите души се разпознават по това, че не използват грешките на другите срещу тях. Мариане слезе от веспата и Паскал се втурна срещу нея с разтворени обятия.

— Мили боже, онзи мъж по телевизията! Дано си остане вътре в телевизора и да не излезе никога! — Прегърна Мариане и зашепна в ухото ѝ: — Емил го определи като хлъзгав. Той има много точна оценка.

Когато Мариане влезе в библиотеката при Емил, той ѝ кимна кратко и ѝ подаде списъка с покупки. Тя се приготви да поднесе извиненията си, но той вдигна предупредително ръка.

— Вие не сте глупава, Мариан Ланс. Престанете да се правите на глупачка. Не вие сте го предали, а той вас. Трябваше да ви остави да си отидете и да не ви тормози повече. А той ви изложи пред цяла Франция. Проумейте го с упоритата си глава!

— Никога не бях поглеждала на станалото от тази страна.

— Мъж, който обича, ще тръгне бос през Конго и ще намери жена си. Никога няма да му хрумне да застане пред телевизионните камери и да хленчи.

Бе готов да добави, че онзи тип има нужда от истински тестиси, но се отказа. Не беше редно да говори за гениталии пред дама.

Подаде на Мариане ключа на колата.